И през 2012 г. минахме през една трудна година за пазара на ипотечно кредитиране. Очакванията ни от предходната година се оправдаха на 80%. Това заявиха в обзора си на 2012 г. от кредитния консултант КредитЦентър.

Прогнозите ни за ръст на ипотечното кредитиране между 3 и 5% не се случиха, като наблюдаваният беше от 0.8%. Събитията в Европа и Гърция доведоха до известна несигурност в хората, което се отрази и на пазара на ипотечни кредити.

Това, което се материализира от нашите прогнози, беше спадът на лихвите при ипотечните кредити в диапазона между 0.5 и 1 процентен пункт. По-малкият спад бе при лихвите в евровите ипотеки в границите на около 0.5 процентни пункта.

Спадът в цените на депозитите даде възможност на финансовите институции да подобрят условията по ипотечните си кредити, заяви управителят на КредитЦентър Тихомир Тошев.

Не прогнозирахме добре и силното набиране на скоростта на левовите ипотеки. Още през април видяхме първите сделки, при които банките започнаха да изравняват лихвите в евро и в лева.

В края на годината пък видяхме и първите продукти, при които лихвите в лева бяха малко по-ниски от тези в евро. Това накара българите да започнат все по-често да избират лева, предвид на факта, че доходите на населението са в тази валута. През последните 2 месеца на годината в България се изтеглиха повече левове кредити и по-малко еврови.

Друга тенденция на миналата година бяха появилите се още миналата година кредити с фиксирана лихва за по-дълъг период от време. Клиентите започнаха да гледат с интерес на тези кредити и ги търсеха.

За цялата 2012 г. на всеки 10 ипотечни кредити три от тях са били с фиксирана лихва, според Тошев. Младите бяха по-активни при този род кредити, основно защото техните финанси са под напрежение в началото на кариерата им.

Едва 6% от хората с кредити, които консултирахме, са с реални затруднения заради кризата - или такива, които влизат в графа „безнадеждни“. Причината за това е или изцяло загубени доходи, или сериозно понижение в доходите, и последните нямат спестени средства, имоти или други източници на доходи. Истината е, че този нисък процент е добра новина за пазара.

Като тенденция се оформя и предлагането на добри оферти със значително по-ниски лихви за хора с добър кредитен рейтинг. Такива са хора с доходи над 1500 лева, добро образование, добра заетост, работа в стабилна компания, никаква или ниска кредитна задлъжнялост, която се обслужва редовно.

За такива клиенти през тази година се очаква да се предлагат дори и повече изгодни предложения, различни от масовите. Така, например, ако масово потребителските кредити са с лихви между 12 и 15%, за такива хора лихвите са от 6.95% до 9%.

В практиката има и много интересни случаи. Например, кредит за покупка на апартамент в "Манастирски ливади" на стойност от 67 000 евро, за който са били изтеглени 54 000 евро за 20 години, е бил отпуснат на 6-а кредитоискателя.

Става въпрос за младо семейство с първо дете, при което майката е била в майчинство. За да се достигнат изискванията на банката, е трябвало като кредитоискатели да бъдат включени и родителите на семейството.

Един от най-ниските ипотечни кредити е в размер на 7 500 евро за покупка на къща за срок от 20 години и с месечна вноска от 114 лева. В момента едва 5% от всички ипотечни кредити са под 10 000 евро.

Причината е, че потребителското кредитиране се подобри значително и за по-малки суми то е много по-добра алтернатива. Малки ипотечни кредити обикновено искат хора с недостигащ за искането на потребителски кредит доход.

Случаи на покупка на жилища през изминалата година е имало и с тегленето на потребителски кредити. За покупка на двустаен панелен апартамент в варненския квартал "Младост" с продажна цена от 32 000 евро семейство е изтеглило два потребителски кредита – съпругът от 15 000 евро и съпругата от 10 000 евро за срок от 10 години.

Вноските по двата потребителски кредита е била 606 лева или съвсем малко над тази за подобен ипотечен кредит, като са били спестени много време и усилия. Трябва да се спомене обаче, че двата кредита са били с преференциални за държавни служители лихви от 7.45%, коментира Тошев.

Още една тенденция на 2012 г. е увеличаване на ползването на собствени пари. Хората влагаха собствени пари, когато купуваха имоти. Видяхме коренна промяна на мисленето, в сравнение с 2008 г.

Тогава се смяташе за по-разумно тегленето на максимален обем кредит, а спестените се пазеха за друго. През миналата година беше обратно - ползваше се максимален обем спестени средства и минимален кредит.

Това доведе до значително понижение на размера на тегления кредит до 30 000 евро, като българинът предпочита месечната му вноска да е до 600 лева.

За тази година очакваме ситуацията да не е по-различна от миналата. Ръстовете ще са над 1%, ще станем свидетели на малко по-раздвижен и жив пазар, но в рамките на 3-4%. При потребителското кредитиране може да има леко свиване към портфейла. Тенденцията там е на погасяване на потребителски кредити, които тежат на клиентите с по-високите си разходи.

Тенденцията на спад на лихвите ще се запази и ще продължи през следващата година, но в рамките на 0.25 и 0.5 процентни пункта, като ще видим ипотечни кредити с 5.75 и 6%.

В края на миналата година видяхме първите ипотеки, при които ГПР падна под 8%. Възможно е през тази година да видим и ГПР под 7%. Това би било най-ниската в историята цена. В момента условията доближиха най-добрите оферти от 2007 г.

Такова ГПР би отворило пазара на рефинансиране. На всеки 10 кредитни сделки в момента една е за рефинансиране и е възможно този брой да се повишава. Няколко банки излязоха през изминалата година и обявиха, че намаляват лихвите по изтеглените кредити.

Бързите кредити ще продължат да бележат ръстове. Пазарът се образова и хората знаят, че това са скъпи кредити и трябва да се ползват за кратък период. Очаквам, че ще нарасне и пазарът на кредитни карти, прогнозира Тошев.

Добрата новина е, че българите започнаха да ги ползват така, както трябва да се ползват. При лошите кредити кредитните карти бяха сериозно перо преди няколко години. В момента те се ползват като удобно средство за разплащане и хората погасяват ползваните средства в рамките на гратисния период.