Едно от най-хубавите неща в Лос Анджелис е, че градът е пълен с хора с вдъхновяващи истории, които са забогатели, правейки нещо, което не е хрумвало на никой друг.

Да, разбира се, има и много актьори, които правят луди пари от филми и дължат всичко на чара си, но днес ще ви дадем един друг пример.

Това е Мейер Лъскин. Той е милиардер, но за него не се шуми много.

Няма да го видите в списание Форбс, не дава интервюта за телевизии.

Всъщност, единственият път, когато е правил публично изявление е през 2011 година, след като дарява 100 млн. долара на университета си UCLA. Това е едно от най-големите дарения, които университетът е получавал.

Мейер казва, че UCLA е много важен за него по три причини – през 40-те години, когато бил студент получил там стипендия от 30 долара на месец. Ако не е била тя, той нямало да може да си позволи да учи. Второ – там, като студент, се е започнал с жена си (с която са женени от 60 години) и трето, по думите му, образованието и дисциплината, на които се е научил там са му помогнали да успее в бизнеса.

Лъскин днес е на 87 години и е собственик на базираната в Лос Анджелис Scope Industries. Това е най-голямата компания, занимаваща се с рециклиране на храни от тестен произход с изтекъл срок на годност.

Какво означава това?

Той работи със собственици на пекарни. Те продават хляб, гевреци и други тестени изделия. Всеки продукт си има срок на годност и след него, собствениците трябва да се отърват от негодната храна. По закон тези изделия не се могат да се дават на бездомни, защото са с изтекъл срок на годност. Големите магазини, обаче, имат много голямо количество такава продукция, която не могат просто да изхвърлят в коша.

Тук идва фирмата на Лъскин. Той изработва контейнери за изхвърляне на негодна храна, инсталира ги и извозва събраното в тях няколко пъти в седмицата.

Той обаче не само премахва негодната храна – той е намерил начин да печели от нея. След като я събере, неговата фирма я извозва до един 12-те завода в САЩ, където сух хляб и тестени изделия се смилат на прах и се пекат в „сух продукт“. Този продукт той продава (на доста добра цена) на фермери в САЩ, които хранят с него крави, коне и пилета.

И колко пари може да се прави от събиране на негодна храна?

Scope Industries има годишни приходи от 110 млн. долара. Компанията е частна и е 100% собственост на Лъскин.

Не е ли това брилянтен план? Вземаш от някого боклук. Той ти плаща, за да вземеш неговия боклук. След това правиш от този боклук продукт, който продаваш. За него няма кой знае какви изисквания (тъй като се консумира от крави и пилета), а ти ставаш милиардер!