Ако трябва да се посочи една единствена тенденция, която обобщава ставащото в банковия сектор в края на миналата и началото на тази година – това е нарастващото разминаване на резултатите на водещите няколко банки и сектора като цяло. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, по време на форума „Шумът на парите“.

Това е функция от факта, че все повече фирми осъзнават необходимостта от силен и заслужаващ доверие банков партньор, което премества бизнесa към банките, които се възприемат като най-добре стоящи на пазара, обясни Павлов.

В същото време уязвимостта на банковия сектор намалява и трезорите вече пренасочват вниманието си към мерки за преструктуриране и модернизиране на мрежата за дистрибуция и към подобряване на условията по кредитите за домакинствата и фирмите.

Външните позиции на банките се подобряват

Въпреки неволите на банковите сектори, в Словения и Кипър външната позиция на българските банки продължава да се подобрява - външните активи растат, а външните пасиви се редуцират незначително. Последното показва, че натискът за редуциране е бил незначителен, за което роля естествено имаше и освобождаването на ликвидност на пазара на ДЦК в началото на годината.

Процесът на нормализация на лихвите, особено по депозитите, продължи от началото на годината, което още веднъж демонстрира, че способността на българските банки да се справят на външни шокове, продължава да се подобрява.

Това не означава обаче, че процесът на преструктуриране на българските банки е завършил, уточни Павлов. Оперативната среда продължава да е трудна и със значителни рискове. Търсенето на нови кредити се възстановява много бавно, особено при домакинствата, където безработицата достига най-високата си стойност от 8 години насам, а увеличената социална и политическа турбулентност възпира и онези, които могат да си позволят да потребяват повече.

Задлъжнялостта на корпоративния сектор намалява, но бавно

Редуцирането на финансовата задлъжнялост в корпоративния сектор продължава, но с много бавни темпове, тъй като финансовото преструктуриране на компании със затруднения протича много бавно в България.

В това отношение в Централна и Източна Европа се очертават два лагера. Едната група страни, начело с Естония, демонстрира много бързо редуциране на задлъжнялостта на корпоративния сектор. Това показва, че преструктурирането на фалирали компании е по-добре уредено там.

Така то протича по-бързо и съответно – при по-малки загуби за икономиката под формата на продължаваща безработица и активи, които не се използват за производствени цели.

Ясно е, че в същото време не са абсорбирани докрай загубите от балона с недвижимите имоти и рецесията от 2009 г. Поне през следващите 3 години ще продължим да наблюдаваме завишени стойности на цената на риска и на разходите за обезценка, докато този процес приключи в достатъчна степен.

Банките редуцират оперативните си разходи

Банките продължават да редуцират оперативните си разходи, на което трябва да гледаме като положителен процес, въпреки че това е свързано с болка в сектора, защото се освобождава персонал, а заплатите все още не нарастват с темповете, с които служителите биха искали. Същото обаче е добре за бизнеса, защото означава по-ниска цена на кредита.

Европейският банков съюз е основният фактор за промяна в сектора

Това, което променя правилата в банковия сектор в Европа, е всъщност скоростта на прогреса по отношение на провеждането на банковия съюз, заяви Павлов.

Европейската централна банка ще продължи да търси начини за стимулиране на икономиката на Европа, но не трябва да очакваме тя да използва целия си инструментариум от възможности, а ще действа внимателно, защото кризата няма да свърши догодина или по-догодина според експерта.

Дали ЕЦБ ще се насочи към допълнително редуциране на лихвите, не е много интригуващ въпрос, тъй като те вече са близки до нулата. Ясно е, че ако с инструментите на монетарната политика може да се направи повече, то това не са лихвите.

Правителствата в повечето страни все повече гледат към неконвенционалните мерки за стимулиране на икономиката. Вярно е, че когато кризата започна, всички се вгледаха в това дали имат поле за използване на конвенционални монетарни и фискални политика, за да могат да отговорят на спада в собствената си икономиката. Вече сме четвърта година в криза обаче, и всички тези конвенционални мерки са на изчерпване, допълни Павлов.

През 2013 г. форумът „Шумът на парите“ се организира със съдействието на ВИП спонсора Евро Финанс и основните спонсори – SG Експресбанк, вносителят на автомобили Chevrolet, застрахователното дружество Армеец, Пенсионно-осигурителна компания Доверие и дружествата за управление на активи Актива Асет Мениджмънт и ЕФ Асет Мениджмънт. Сред спонсорите на събитието са и Balkans International Wine.

Медийни партньори на събитието са Дарик радио, телевизия Bulgaria on air, сп. Мениджър, в. Стандарт, SeeNews, imot.bg, novini.bg и insurance.bg.

Организационен партньор е компанията за управление на събития Ивенто. Форумът се осъществява с комуникационната подкрепа на агенция за връзки с обществеността AMI Communications България.

Пълната програма на събитието можете да откриете тук