Преди дни ви съобщихме, че България остава сред десетте най-бедни държави в Европа с БВП на глава от населението от 14 000 долара. Това прави стандарта на живот значително по-нисък от западния, приет за база за сравнение, но все пак осигурява на средната класа достъп до блага като електричество, вода, интернет, хладилник и телевизор. Универсални критерии за средна класа няма и докато за нас сравнението е с развитите западни страни, нека видим какво е да си средна класа в някоя от най-бедните страни в света:

Северна Корея

БВП на глава от населението: 1 800 долара

Северна Корея е най-затворената страна в света, като данните за социалната стратификация са непълни и често ненадеждни. Доколкото страната е постоянно изправена пред заплахата от глад, признак на превъзходство над най-бедните слоеве на населението се смята достъпът до хранителни продукти, например месо и ориз вместо царевица. Важен признак на социален статус са също цигарите с филтър.

Не навсякъде в страната има достъп до течаща вода и електричество, така че те също могат да се разглеждат като знак за благосъстояние. Само в жилищата на най-богатите севернокорейци може да се види хладилник, видеомагнетофон или компютър, свързан в локална мрежа, която обаче не е свързана с интернет. Още по-луксозно потребление е собственият автомобил. По улиците на Пхенян никога няма задръствания и човек, който кара собствен автомобил по пустите улици, наистина може да се почувства като част от елита.

Представителите на средната класа служат в армията в продължение на 7-10 години, тъй като на по-ниските слоеве това е не е позволено, а богатите намират как да се измъкнат.

Американски журналист описва болничната помощ по следния начин: „Те правят инфузии (преливания) от бирени бутилки, спасявайки хора в безнадеждни ситуации“. Всъщност основната дейност на лекарите е да предписват болнични за отсъствие от работа.

Условия за израстване в социалната йерархия няма, тъй като висшите постове и местата във ВУЗ-овете са запазени за елита. Пътуванията в чужбина също няма- границите на страната са затворени за обикновените севернокорейци.

Нигерия

БВП на глава от населението : 2 600 долара

Нигерия е една от най-динамично развиващите се страни в Африка. От 2000 г. до 2011 г., БВП нарасна петкратно, а населението - с една трета. Има всички условия за бум на потреблението и увеличаване на средната класа. Месечният доход на един инженер например е от 480 до 645 долара. Той може да си позволи веднъж в месеца да посети ресторант KFC (разход за обяд около 20 долара), което впрочем е недостъпно за голяма част от хората.

Нигерийската средна класа има обикновено средно или висше образование и се стреми да осигури образованието и на децата си (средно в родината и висше- в чужбина).

55% от населението има собствен автомобил. Поради бързото увеличаване на населението улиците на нигерийските градове са претоварени.

Богатите нигерийци пазаруват дрехи в Лондон един – два пъти в годината – у дома, това е твърде скъпо. Туристите от Нигерия са на четвърто място по разходи в британската столица. Някои дори си тръгват с десетки килограми замразено месо- в Нигерия то е пет пъти по- скъпо, а качеството му е съмнително. Впрочем хладилник има в четири от десет нигерийски домакинства.

Иран

БВП на глава от населението : 13 200 долара

Въпреки че Иран има БВП на глава от населението, близък до този на България, средната класа в страната изнася в най-голяма степен тежестта на международните санкции във връзка с иранската ядрена програма. Иранският риал може да се обезцени с десетки проценти всяка седмица, а тази непредсказуемост пречи на бизнеса при сключване на дългосрочни договори. Въпреки че дефицитът в магазините остава под контрол, много иранци се запасяват с хранителни продукти за месеци наред. Представителите на средната класа пък често трябва да търсят допълнителни източници на доходи. Например The New York Times писа за инженер, който доработва, търгувайки с долари на черния пазар.

Туркменистан

БВП на глава от населението : 7 800 долара

В един от най-суровите режими в бившия Съветски съюз, практически цялото население може да се определи като средна класа. Основният дял в икономиката заема държавният сектор, основно свързан с енергийни суровини, а частният бизнес се развива само в сферата на услугите. 100 долара на месец е добра заплата за страната, а 300- се смята за голяма. Въпреки това по-улиците могат да се видят много вносни автомобили, основно тойоти, внос от ОАЕ. Всеки гражданин има право на 120 литра безплатен бензин на месец, но дори и без това разходите за гориво на бензиностанциите са едни от най-ниските в света . Електричеството също е евтино. Голяма част от населението, дори и в селските райони, са оборудвани с климатик и сателитна телевизия. Достъпът до широколентов интернет, до Facebook, Twitter и YouTube, обаче е затворен.

Властите като цяло полагат доста грижи за удобството на местните потребители. Така, през 2010 г., регулаторите отнеха лиценза на компанията за комуникационни технологии Barash, която заема 83% от местния пазар, докато не добавят удобство за потребителите. Най-амбициозните граждани на Туркменистан имат възможност да отидат в чужбина да учат или живеят. Популярни държави са ​​Русия, Беларус, Турция и Украйна. Повечето обаче се връщат у дома.