Скот Съмнър, икономист, университетски преподавател и автор, споделя едно страхотно наблюдение относно финансовите балони в своя блог The Money Illusion.

Той отбелязва, че щатският технологичен индекс Nasdaq достига връх от над 5048.62 пункта през март 2000 г., а до октомври 2002 г. нивото му вече е 1 114.11. Днес индексът е на ниво от 4336.22, което означава, че цените на акциите на технологичните компании, които са в него, са били абсурдно ниски през октомври 2002 г.

Към днешна дата ми се струва, че инвеститорите са били по-умопобъркани през октомври 2002 г., отколкото през март 2000 г., пише Съмнър. В абсолютни стойности те може би са грешали еднакво и в двата случая.

Стойност на индекса между 3000 и 3200 пункта е приблизително на средата между върховете от 2000 г. и дъната от 2002 г. При инвестициите обаче това, което е от значение, е процентната разлика.

Ето един пример за това. Поглеждате през прозореца и виждате паркиран нов автомобил Mercedes. Коментирате, че колата вероятно струва 80 000 долара нова, докато ваш приятел казва, че според него струва около 1000 долара нова. Ако реалната й стойност е 40 000 долара, тогава кой от двамата е направил по-приемливото предположение? И кой е бил по-близо в абсолютни стойности?

Смятам, че хората имат склонност да забелязват абсурдно надценените активи по-бързо, отколкото абсурдно подценените, пише Съмнър. По-вероятно е хората да говорят за глупаците, които са купували акции, когато Nasdaq е бил 5 000 пункта, отколкото за тези, които безразсъдно са продавали, когато индексът е бил на ниво 1 100 пункта няколко години по-късно.

Или за глупаците, които са си купили имоти в Лас Вегас през 2006 г., а не за тези, които са продали имоти в Лондон през 1994 г. Или за тези, които са си купували биткойн на 1000 долара, а не тези, които са продали биткойн, когато са стрували 5 долара.

Някой може да каже, че понякога на хората им се налага да продадат, но никога не им се налага да купят определен актив. Това е вярно. Дори и на хората, които продават и след това реинвестират парите изглежда им се разминава. Хората винаги се присмиват на купувачите, които плащат прекалено много.