Събитията от последните дни у нас може би карат редица инвеститори да се притесняват и да се чудят кое е правилното решение в момента – да останат или да избягат от пазара.

Както винаги, ние ще се опитаме да им помогнем да вземат правилно решение, като им представим 10-те инвестиционни правила на Боб Фарел, технически анализатор в Merrill Lynch от далечната 1957 г., и как те се вписват в родната действителност.

1. Пазарите, в крайна сметка, се връщат към средните си стойности с времето

Подобно на ластик, който се разтяга прекомерно, пазарите се връщат към средните си стойности, дори и само за да могат да имат възможност да се резтегнат отново. По отношение на стоковите пазари връщането е към 52-седмичните им средни величини.

Приложено към родния пазар, можем да кажем, че една корекция е здравословна и доближаване към средните величини, от които индексът бързо се бе отдалечил след силното и рязко поскъпване от края на миналата година, е добра основа за ново повишение.

2. Изключително движение в една от двете посоки неимоверно ще бъде последвано от подобно в противоположната.

Пазари, които се изстрелват изключително силно нагоре, неимоверно ще се понижат със същата степен. Получава се „ефектът на бънджито“. Това е продължение на правило 1 и явлението се наблюдава обикновено при по-дългосрочни цикли.

Тук е в сила третият закон на Нютон от физиката, според който „на всяко действие има равно по сила противодействие“.

Силни движения в една от двете посоки никога не се следват просто от равнинни корекции.

Приложено към родната действителност, определено имаме повод за оптимизъм, предвид на силния ръст до 2007 г., последван от огромен спад. Напълно логично е следващото голямо движение да е във възходяща посока.

Фактът, че равнинни корекции няма е само в плюс за инвеститорите. Те могат да очакват възходящ пробив на средносрочните нива на съпротива около 450-500 пункта, ограничаващи ръста, и последващо по-нататъшно силно повишение. Разбира се, това най-вероятно ще е в един по-дългосрочен план.

3. Няма нови ери

Както се казва, „топлата вода е открита“ и няма нищо ново на фондовите пазари. „Новите неща“ фигурират в историята от векове и са доказали, че приключват по един и същи начин. През последните 500 години финансовите пазари са станали свидетели на всякакъв вид балони - от „манията по лалетата“ до „технологичния балон“.

Начинът на мислене „този път е различно" винаги е доказвал своята неправилност.

За съжаление, верността на този принцип на БФБ установихме по метода на експеримента с пукането на „балона“ на родния фондов пазар, довел до тотални загуби за инвеститорите от близо 90% само за няколко години.

4. Екстремно повишаващи се или понижаващи се пазари обикновено стигат по-далеч, отколкото си мислите.

Реалността е, че ексцесиите винаги продължават по-дълго и значително отвъд очакванията и „здравия разум“, като при тях корекциите не са равнинни.

Корекциите им пък винаги са също толкова силни и нелогични.

Достоверността на това правило видяхме, както при достигането на върха на българската борса отпреди пет години, така и при последвалия срив, превишил всички възможни инвеститорски очаквания.

5. Широката публика купува най-много акции на върха и най-малко на дъното.

Средните инвеститори обикновено са най-бичи настроени при пазарните върхове, както и най-мечи при пазарните дъна. Това се дължи на емоционалните състояния „алчност“ и „страх“, които са движещи за пазарите сили.

Логиката обикновено диктува, че най-доброто време за инвестиции е при масирани разпродажби, но, за съжаление, инвеститорите правят точно обратното.

Статистиката на родните фондове сочи подобна картина, като активите им растяха с най-големи темпове, когато индексите бяха на близки до историческите им върхове стойности.

6. Страхът и алчността са по-силни от дългосрочните цели.

Както споменахме в горното правило, емоциите често предопределят инвеститорските решения и засягат дългосрочните планове.

„Повишението на пазара води до екзалтиране и оптимизъм, които често замъгляват реалната преценка“, според професор Мейр Сатман от университета Санта Клара в САЩ. Според неговите изследвания, загубите носят тъга, страх и съжаление.

Специалистите съветват: „купувайте, когато всички ги е страх и продавайте, когато всички са алчни“.

Тези чувства познаваме много добре - както на крайна алчност, така и на пределно отчаяние.

7. Пазарите са най-силни, когато ръстът е повсеместен.

Повишение, което включва само имената на няколко големи компании, е с над средния шанс да се провали. За да е стабилно и трайно повишението, то трябва да включва и имената на средно големи и големи компании.

У нас се наблюдава известна тенденция на поскъпване на някои от сините чипове (като акциите на Химимпорт и другите компании от групата, както и при Булгартабак), като много от останалите компании все още остават встрани от повишението на пазара.

8. Мечите пазари минават през три фази – силно понижение, корективно повишение и фундаментален низходящ тренд.

Мечите пазари често започват със силен и краткосрочен спад. Това първоначално движение обикновено се следва от корекция, само за да последва ново дълго и значително по-плавно понижение.

Това сме го виждали предвид на факта, че сме в „мечи пазар“ от пет години, с надеждата да се обръщаме към „бичи“.

9. Когато всички експерти и специалисти са съгласни с една теза, очаквайте нещо друго да се случи.

„Ако всички са оптимисти за пазара, кой остава да купува и да поддържа ръста, а ако всички са песимисти, кой ще продава“, пита Сам Стовал, който е стратег в Standard & Poor's.

Родните финансови специалисти бяха най-бичи настроени при върха на индексите, а крайни оценки на песимизъм често се изразяваха близо до дъното на SOFIX през изминалата година.

10. Бичите пазари са по-забавни от мечите.

От психологическа гледна точка, инвеститорите се чувстват „умни“, когато пазарите растат и това ги кара да се чувстват добре и щастливи. На практика, много по-често това е по-скоро късмет, отколкото „интелигентност“, водеща до повишение в портфейла.

И обратното - при спад на пазарите инвеститорите се чувстват нещастни, потиснати и неуверени в собствените си способности. Когато започнат да губят, те често имат склонност да залагат в търсенето на „следващата добра карта“, която да ги върне в играта.