Пазарите регистрират корекции и това е техният естествен им ход. Инвеститорите би следвало да очакват корекции от поне 10% веднъж годишно, 20% на всеки няколко години, 30% или повече веднъж на десетилетие и 50% или повече два пъти в живота.

Тези, които не разбират естеството на пазара и не очакват корекции, за съжаление ще го научат по трудния начин, според Морган Хаузел от изданието The Motley Fool.

Естествено голяма част от инвеститорите биха искали пазарът да върви само в една посока и да бележи ръст от примерно 8% годишно.

Според икономиста Химан Мински, прекарал кариерата си в изследване на икономическите възходи и спадове, „стабилността дестабилизира“.

Ако акциите не бележат спадове и корекции и икономиките вървят само нагоре без рецесия, стабилността кара хората да се чувстват прекалено сигурни. А когато хората са твърде сигурни, те са склонни да поемат повече рискове, като това да вземат допълнителни кредити или да купуват още акции.

Ако нямаше волатилност и знаехме, че пазарът ще носи доход от 8% годишно всяка година, единственият резултат от това ще е да плащаме по-висока цена за тези 8%, докато те започнат да намаляват. Никой разумен човек не би държал средствата си в инструменти с по-нисък доход, ако е сигурен, че може да им изкарва по 8% годишно.

Но на практика няма гаранции, а само очаквания за гаранции. Лоши неща се случват и когато акциите са оценени за идеална среда, серия от лоши новини могат да ги изпратят сериозно надолу.

Налице са 14 типа събития, които се отразяват негативно върху акциите. Това са – несигурност, несъвършенство, вариационност, непълна информация, шанс, хаос, волатилност, хаотичност, неизвестност, случайност, стрес, грешка, незнание, политически фактори.

Тези фактори винаги ще са налице на пазара и винаги ще инициират корекции.

Така е налице следният парадокс: ако акциите никога не се сриват или растат очакванията, че няма да се сриват, нараства вероятността нов срив да е съвсем близо.

Инвеститорите трябва да разберат, че сривовете и корекциите не са „бъг“ в системата. Те не сочат, че нещо е счупено. Те на практика са задължителни за дългосрочната и високата възвращаемост от финансовите пазари. Без подобни сривове инвеститорите никога няма да имат шансове за по-висока възвръщаемост от тази на останалите инвестиционни активи.