Най-добрите решения ги дават самия пазар. Ако на пазара му се създадат условия, той ще намери най-добрите решения и в този смисъл това, което се прие, не е най-доброто. Това заяви по повод новият Закон за потребителите Петър Андронов, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на СИБАНК, по време на панела „Банки и небанкови финансови институции” на форума „Шумът на парите’2014”.

Той допълни, че лично е участвал в разговорите с народните представители по повод закона, поради което приема новия закон със смесени чувства. Андронов припомни и предишни, според него неуспешни, опити за регулация като данъка върху лихвите, който превърна срочните депозити в спестовни влогове, но донесе приходи в бюджета под 70 млн. лева, при очаквания за 160 млн. лв. първоначално. Грешка е намесата в пазара, който е по-интелигентен от всеки от нас, обобщи главният изпълнителен директор на СИБАНК.

Добра стъпка е премахването на таксата за предсрочно погасяване на кредити след първата година, смята Андронов. Размерът на таксата, която съществуваше досега, беше висок и пречеше на пазарната конкуренция. В този смисъл промяната е стъпка в положителна посока, която съответства и на естественото развитие на пазара, който сам беше тръгнал в тази посока. Потребителите обаче трябва да са наясно, че тази промяна променя плановете, по които банките отпускат кредити. Така например вече не се предлагат продукти с нулева лихва през първата година.

Законът за потребителския кредит има и други неща, които не са толкова хубави, заяви Андронов и допълни, че се съмнява прокламираната прозрачност ще е в полза на потребителите в близките години, защото потребителите нямат тези задълбочени и специфични познания и едва ли правят разлика между различните индекси и термини.

Външните индекси за евро и за долар, и вътрешният индекс, който фигурира в закона, не са адекватен измерител на депозитите, на привлечените средства. Ако някой извади данните от 2009 г, вторите шест месеца на кризата, ще се види какво се случва с привлечените средства на банките, а именно между двете са отворя 500 точки или 5% разлика, посочи Андронов. Ако кредитите на банките бяха базирани на EURIBOR, на LIBOR или дори на СОФИБОР, а депозитите се финансират от местния пазар по цени, които вложителите предлагат, разликата между приходите на банките и разходите по привлечени средства щеше да скочи на 5%, обясни той и допълни, че подобна ситуация през 2009 г. би довела до фалит на половината банки.

Според него изборът на банките не бива да се затваря до тези индекси, а трябва да се дадат и още възможности, защото у нас няма публичен индекс, който да служи за адекватно остойностяване на кредита. Незабавната корелация между привлечените средства и индекса е неочаквано ниска – 0.25 или 0.26. След 12-месечно изоставане българските депозити правят корелация към движението на EURIBOR към 85-86%, т.е. следват движението на EURIBOR с една година закъснение. Ако тази година закъснение се приложи директно към банковото кредитиране, ще се формират гигантски капиталови дупки и разходи за банките, предупреди Андонов и заключи не бива да се внасят в пленарна зала импулсивни решения.

Няколкократно е обсъждан въпросът за собствен български индекс, но няма как такъв да бъде „изфабрикуван”, заяви Андронов в отговор на въпрос от публиката. Индексите, които сега са залегнали в Закона за потребителския кредит са резултат от междубанков, дълбок пазар, а част от българските индекси се основават на твърде малко сделки. Най-представителните данни са цената на депозитите в България, които и сега за залегнали при формирането на лихвените проценти. Лихвените индекси от статистиката на БНБ трябва да се изведат в по-опростени таблици, които да бъдат разбираеми за хората и в тази насока тече диалог с Централната банка, обясни Андронов.

Няма база за притеснение при новия потребителски кредит, който е залегнал в закона и предвижда обезщетение на кредита само в рамките на продажбата на имуществото, смята Андронов и допълни, че вероятно този кредит ще бъде с по-високо самоучастие и при него всеки ще трябва да пресметне дали го удовлетворява обезщетението.

Банките имат интерес да отпускат ипотечните кредити, тъй като те се смятат за ниско рискови, затова не бива да се прекалява с регулацията, за да не се получи обратен ефект, заяви Андронов.

По повод състоянието на имотния пазар, той допълни, че е рано да се правят оптимистични изводи за пазара на недвижими имоти, но е ясно, че дъното вече е преминато и ще се върви към растеж. Сега икономиката е на фаза загряване, връщат се отложените инвестиции, така че това ще се пренесе върху търсенето и цените на недвижимите имоти. Данните на брокерите показват, че към момента в София офертите „продава” на жилища са 3 пъти по-малко от обичайното, така че има известна илюзия за голямо предлагане. Настоящото предлагане се състои от трудно продаваеми имоти, така че започва да се усеща донякъде дефицит. Това също ще доведе до ръст на цените, обясни Андронов.

Според него най-разумната банкова позиция е да се кредитират недвижими имоти в големите градове, които са реализируеми според агенциите. Така че при тези имоти рискът започва да изглежда приемлив от гледна точка на банките.

Андронов допълни, че трудно ще има завръщане към състоянието на пазара от преди кризата, но все пак ако някой желае да купува, по-добре да го направи сега, тъй като след няколко години цените ще бъдат по-високи.

Банките са мотиваторът на застрахователния си партньор, за да може той да предложи по-добри условия, защото в противен случай банките не биха могли да реализират услугите си, коментира Андронов по въпроса за цената на застраховките при кредитирането.

Начинът, по който Гражданскопроцесуалният кодекс реализира продажби на имоти от съдия -изпълнител води до стесняване на кръга от купувачите. На практика законът сега не позволява с банков кредит да се закупи такъв имот. Освен това собствениците на такива имоти възпрепятстват продажбата и се опитват да изкупят накрая чрез поставени лица своите имоти на възможно най-ниски цени, купувачите също имат интерес да чакат, защото цената пада при всеки следващ търг. Така Петър Андронов коментира проблемите около кредитирането на имоти, които се продават чрез съдия- изпълнител. Банките могат да дадат практически съвети за промени в ГПК, за да се развие този пазар, заключи Андронов.

Форумът "Шумът на парите" се осъществява със съдействието на Мтел, Сосиете Женерал Експресбанк, ДЗИ – KBC Group, Лукс Имоти, ПОК Доверие, Провидент Файненшъл България, Консултантска къща Амрита, ActivTrades и LG.

Организационен партньор на събитието тази година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България.

Медийни партньори на събитието са сп. Мениджър, Дарик радио, новинарските сайтове fakti.bg, novini.bg и cross.bg, както и специализираните imot.bg, Seenews и insurance.bg.