Една от причините за рекордите при щатските акции са стимулите от страна на Фед и близките до нулата нива на лихвите от 2008 г. насам.

Предвид на това, че политиката на стимули от резерва е на път да приключи в средата на следващия месец, а лихвите тепърва ще се повишават (макар и специалистите все още да спорят кога точно ще се случи това), инвеститорите се питат какво ни очаква.

Как точно паричната политика на Фед подкрепяше и стимулираше ръста на пазара, за да се стигне до новите рекорди?

Виж още: Защо Фед може да повиши лихвите по-рано от очакванията?

Технически, политиката на Фед не въздейства директно на цените на акциите, като резервът купува от пазара дългосрочни правителствени дългови книжа и ипотечни облигации. Това повишава паричната маса в обращение, която е нараснала от 850 милиарда долара през 2008 г. до 4 трлн. долара към момента.

Евтините кредити стимулират щатските компании да издават евтин дълг и да изкупуват собствени акции. С прекратяване на политиката на обратно изкупуване на дългови книжа от Фед и повишените дългови експозиции в балансите на компаниите, изкупуването на собствени книжа най-вероятно ще намалее значително.

Резултатите на компаниите ще забавят темповете си на ръст, когато лихвите започнат да се повишават през следващата година, благодарение на увеличените дългове в балансите на компаниите.

Агресивните действия по изкупуване на собствени акции през последните години до голяма степен се обясняват и с факта, че бонусите и възнаграждението на мениджмънта са обвързани с конкретни резултати, свързани с печалбата и цените на акциите.

Това стимулира висшите служители да обявяват значителни програми по обратно изкупуване на акции с цел повишаване на цените на книжата на управляваните от тях компании.

Хвърлянето на огромни по размер средства в изкупуване на собствени акции вместо насочването им към инвестиции в бизнеса е една от причините за слабия ръст на щатската икономика.

Някои от горепосочените тенденции вече започват да се променят с наближаването на края на стимулите, особено по направление на апетита към риск в търсене на по-висока доходност. Така например високорисковите корпоративни облигации започват да проявяват признаци на слабост.

През изминалата седмица беше отчетено понижение в цената на индексния фонд, базиран на високорисковите корпоративни облигации, паднала под 20-дневната си пълзяща средна величина - случващо се за пръв път от юли насам.

Ако този тренд продължи, той най-вероятно ще ограничи способността на щатските компании да емитират дълг при ниска цена.

Виж още: Корекция до 60% за щатските индекси?

Като цяло, от началото на годината щатските компании са емитирали дългови книжа в размер на 1 трилион долара, което е най-ускореният темп на емитиране на подобни книжа от средата на 90-те години на миналия век.

Всички тези евтини средства са позволили на щатските компании да са „основен нетен купувач на щатски акции през последните години“, според Андрю Лапторн, анализатор в Societe Generale. Щатските компании са закупили акции на стойност 500 млрд. долара през изминалата година, смята Лапторн.

С преминаването на индекса на сините чипове S&P 500 над психологическата граница от 2000 пункта обаче, тези обратни изкупувания започват да стават доста скъпи. Разходите за финансирането им най-вероятно ще се повишат с промяната на паричната политика на Фед.

* Данни: Societe Generale

Щатските компании вече започват сериозно да намаляват програмите си по обратно изкупуване, които са при най-ниските си нива от края на 2012 година насам, както се вижда от графиката на Societe Generale по-горе.

Според анализатори от Morgan Stanley, основна част от корпоративния дълг е с матуритет 2017-2018 година. Ако до този период станем свидетели на икономическа криза или на сериозно повишение на лихвите, печалбите на щатските компании ще бъдат засегнати много сериозно.

Оптимистичен вариант е с отстъпването на Фед от паричните стимули и началото на цикъл на повишение на лихвите щатският пазар да се „охлади“, без да претърпява „срив“, подпомогнат от евентуално рефокусиране на компаниите към наемане на нови работници и капиталови инвестиции.

Песимистичен вариант е щатските акции да претърпят нов срив, подобен на този при предходните две кризи от 2000 година при пукане на „интернет балона“ и 2007 година при финансовата криза.