Брентът се понижи под 79 долара за барел през тази седмица - за пръв път от близо четири години насам, като се търгува с над 30% под пиковата си стойност от юни при 115 долара за барел.

Ниските цени на суровината се предопределят от фактори като твърде много производство в условията на намалено предлагане, слаб ръст на водещи икономики, като тази на еврозоната, и поскъпване на долара.

Ръстът на развиващите се икономики, като китайската например, също се е забавил значително.

Все повече стават специалистите, които прогнозират по-нататъшно поевтиняване на петрола, има и такива, очакващи спад в цената до около 50 долара за барел.

И докато поевтиняването на петрола е добро за потребителите на бензин и горива, то ниските цени са много негативни за някои страни, богати на суровината. При настоящите цени петролът ще съдейства за добавяне на около 1 трилион долара към сумарното богатство на потребителите на петрол и петролни продукти

Виж още: Кои са активите на следващата година?

Кои страни обаче ще са най-губещи при такъв сценарий?

1. САЩ

Най-голямата световна икономика произвежда по над един милион барела на ден през последните три години, благодарение на добива на шеистов петрол. Поевтиняването в цената на суровината обаче може сериозно да ограничи добива на шеистов петрол.

Според анализатори, поевтиняване на петрола до около 60 долара за барел ще ограничи сериозно инвестициите в добив на шистов петрол, а нива от 50 долара напълно ще го замразят.

2. Венецуела

Венецуела е друга страна, която сериозно ще бъде засегната от ниската цена на петрола. Богатата на петрол страна субсидира с 15 милиарда долара годишно, за да поддържа ниски цените на горивата.

Страната се нуждае от цена на петрола в размер на 162 долара, за да балансира бюджета си. Бюджетният дефицит във Венецуела възлиза на около 17% от БВП.

3. Нигерия

На Нигерия й е небоходима цена на петрола от 126 долара за барел, за да държи бюджета си на положителна територия, според прогнози на Deutsche Bank. Ниските цени на петрола могат да инициират сериозно недоволство в страната, която и без друго е тероризирана от ислямистки групировки

4. Иран

Дори и преди понижението в цената на петрола, енергийната система на Иран бе в състояние на свободно падане. Санкциите, наложени от Запада във връзка с ядрената програма на Иран, допринесоха за тотален колапс в икономиката й.

Приходите от износ на петрол на Иран са намалели с около 50% от 2012 година заради наложените санкции. Страната вече е на четвърта позиция като най-голям световен производител на петрол спрямо второто си място през 2012 година.

За да балансира бюджета си, Иран се нуждае от цени на петрола от 136 долара за барел.

4. Русия

Понижаващите се цени на петрола ще имат по-малко въздействие върху руската икономика в краткосрочен план. Страната разполага с резерви на стойност 450 млрд. долара, позволяващи й да компенсира известно време ниските цени на суровината.

Въпреки това обаче, руската икономика може да изпадне в рецесия при ниски цени на петрола. Над половината от бюджета на страната се финансира с приходи от данъчни налози върху петрола и газта. Всеки 10 долара спад в цената на петрола намалява приходите в бюджета с 14.6 млрд. долара годишно.

В същото време, руската национална валута се обезценява, като е загубила над една трета от стойността си спрямо долара.

Очаква се руската икономика да нарасне с едва 0.5% през следващата година спрямо ръста й с около 4% годишно между 2010-2012 година.