През 2014 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 94 520 лица, сочат данни на националната статистика.

От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 45.7% са мъже и 54.3% - жени.
По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (35.8%), следвани от лицата под 20 години (25.3%). Значително по-малък е делът (17.2%) на 40 - 59-годишните и на тези на 60 и повече навършени години - 21.7%.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (43.5%). Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението „село - село“ (9.2%). Относителният дял на преселилите се от градовете в селата (26.3%) е по-голям отколкото в обратното направление - „село - град“ (21.0%).

В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете е намаляло с 5 017 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата.

От преселващите се в страната за свое ново местоживеене най-голям брой са избрали област София (столица) (17 807). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 9.6%, Благоевград - 6.8%, Пловдив - 5.9%, Враца и Варна - съответно 5.2 и 5.1%. Най-малко преселили се в столицата има от областите Разград и Силистра - по 0.8%.

През 2014 г. 28 727 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като от тях 54.8% са мъже. На възраст между 20 - 39 години са 55% от емигрантите. Във възрастовата група 40 - 59 години относителният им дял е 25.8%. Най-младите емигранти (под 20 години) са 12.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 6.6% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (19.6%), Обединеното кралство (16.1%) и Испания (15.1%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната.

През 2014 г. 26 615 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.3%, а на жените - 44.7%.

Сред дошлите да живеят в страната 35.1% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 28.1% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 18.4%, а най-възрастните - на 60 и повече години - 18.5%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (26.5%), Сирия (22.6%) и Руската федерация (15.2%).

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2014 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 41 367 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 5.7%. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 3.1%, а в селата - минус 12.9%, или намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

През 2014 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.2%), Сливен (-2.5%) и Кърджали (-2.6%). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 15.2%, следвана от областите Монтана (-12.8%) и Габрово (-11.6%). Над минус 10.0% е и естественият прираст в областите Плевен, Враца, Ловеч, Кюстендил и Перник.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2013 г. е 0.2%. Петнадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (8.6%), Кипър (4.9%) и Люксембург (4.2%).

Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия (-4.0%), Литва (-3.9%), Унгария (-3.8%) и Румъния (-3.2%). По-високи от минус 2.0% са и стойностите на естествения прираст в Германия, Хърватия и Португалия.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 2 112 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -0.3%.
През 2014 г. седем области имат положителен механичен прираст: Кърджали (12.1%), София (столица) - (6.5%), Бургас (2.5%), Варна (2.1%), Хасково (1.0%) и Пловдив и Стара Загора - по 0.5%.

С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-11.6%), Враца (-7.4%) и Видин (-7.0%).