Проблемите и перспективите пред фондовите пазари в Европа и у нас
Приключи шестото издание на Шумът на парите, организирано от Profit.bg. В панел Капиталови пазари участие взеха изпълнителните директори на четири европейски борси – Иван Такев (БФБ), Михаел Бюл (Виенска фондова борса), Ивана Газич (Хърватска фондова борса) и Сократис Лазаридис (Гръцка фондова борса), както и двама от ръководителите на водещи финансови институции у нас - Светозар Абрашев (София Интернешънъл Секюритиз) и Явор Ачев (Pioneer Investments).
Някои от участниците в панела изразиха мнение, че е налице прекомерна регулация на сегмента, която възпрепятства нормалното функциониране на пазара.
Най-критичен в това отношение бе Михаел Бюл, според който пазарът е свръхрегулиран.
„Не съм експерт по българския пазар, но определено по отношение на капиталовите пазари в Европа навсякъде е налице свръхрегулация. Макар и песимистично, в това има голяма доза истина. Ако само прилагате съществуващите регулации, това е повече от достатъчно“, заяви Бюл, като допълни:
„Аз съм либерал. Според много хора дерегулацията бе до голяма степен причина за финансовата криза. Причината за кризата обаче е друга. Правителствата харчеха твърде много пари, за да бъдат преизбрани. Ако бяха частни компании, те нямаше да харчат толкова пари. Да, нужна е частична регулация. Нямаме нужда обаче от тон пари, които да се харчат от хора, без каквито и да е познания за капиталовите пазари, но създаващи правила".
Виж още: Пазарът е свръхрегулиран според Михаел Бюл
Негативен коментар, свързан с регулациите, направи и изпълнителният директор на Хърватската фондова борса Ивана Газич. „Последните няколко години бяха, а следващите няколко ще бъдат белязани от регулациите, които оформят бъдещето ни, докато в същото време ще трябва да се борим за нови емитенти и за увеличаването на обемите на нашите местни пазари. Мисля, че нещата ще се влошават в бъдеще, защото регулаторът ни казва, че трябва да въведем една „цунами регулация“, идваща от ЕС“, допълни още Газич.
И. Газич: Поемаме негативните страни от регулациите в ЕС
Не всички обаче бяха толкова критични за наличието на свръхрегулация. "В никакъв случай не бих казал, че капиталовият пазар в България е свръхрегулиран и че регулацията пречи на пазара", според Светозар Абрашев, председател на Борда на директорите на София Интернешънъл Секюритиз по време на форума „Шумът на парите“.
„За мен регулацията е необходимо нещо, опитваме се да докараме чужди инвеститори, а те биха дошли много по-лесно, ако имаме ясна законова рамка и регулация, която да ги накара да се чувстват стабилно и комфортно“, допълни още Абрашев.
По отношение на плановете на ЕС за създаване на единен капиталов пазар, участниците в панела изразиха предимно очаквания той да има позитивен ефект.
„Ако бъде направен правилно, общият европейски пазар ще ни даде възможност да инвестираме при познати и почти еднакви правила. Дори и най-големите европейски пазари не могат да се конкурират сами с щатските пазари и затова по-добре ще е да сме заедно“, коментира Явор Ачев.
„Изготвяната Зелена книга на Европейския съюз за изграждане на съюз на капиталовите пазари е стъпка в правилната посока“, каза Светозар Абрашев, председател на Борда на директорите на София Интернешънъл Секюритиз.
„Това все пак е документ, върху който има още много да се работи. Очевидно е обаче, че Европа изостава в голяма степен от САЩ, така че е нужна промяна".
Св. Абрашев: Оптимист съм за съюза на капиталовите пазари в Европа
Според Сократис Лазаридис, общността на капиталовите пазари ще помогне на малките и средните предприятия да се възползват от възможностите и ликвидността на международните пазари.
„Малките и средни предприятия са от голямо значение за икономиката в нашия регион. Това, което виждаме от миналото е, че в нашия индекс FTSE/Athex Large Cap повече от 5 от 25-те компании са листнати в началото на 90-те години“, коментира Лазаридис.
Лазаридис: Единният капиталов пазар е стъпка напред
Имаше разбира се и изразени резерви. Те дойдоха от ръководителя на БФБ - Иван Такев. "Това, което поставям под съмнение, е, че заложените мерки за предприемане ще имат някакъв осезаем ефект върху европейските капиталови пазари. Ако погледнем обобщената европейска статистика какво се търгува в Европа , там надали ще намерим някакъв сериозен дял на малките и средните предприятия. Всичко бива причислено към търговията с големи компании. Малките и средните предприятия по дефиниция не са активно търгувани и поради това не могат да повлияят на общоевропейския пазар", заяви Иван Такев.
Проблемите на родния капиталов пазар до голяма степен бяха очертани от финансовите специалисти представители на компаниите, инвестиращи на българска фондова борса – Светозар Абрашев и Явор Ачев. Те се обединиха около мнението, че пари има, но са налице други специфични за пазара ни проблеми, които възпират неговото развитие.
“Към момента има над 40 млрд. лв., които се държат от български физически лица в банките, хората не инвестират тези пари на пазара, но от друга страна, просто няма в какво. В момента има хубави компании, но те са твърде ограничен брой, а нови не виждаме да се задават скоро на пазара или са съвсем малко”, коментира Светозар Абрашев.
Виж още: Има интерес към БФБ, но няма в какво да се инвестира, смята Светозар Абрашев
“Същото може да се каже за чуждестранните инвеститори. Те искат да инвестират в България, казват - дайте идеи, дайте нови компании, ще инвестираме. Има фондове, които са насочени към Източна Европа, към България, дори да не искат, те трябва да инвестират в нашите пазари, но няма в какво толкова да инвестират на този етап”, заяви още той.
Подобно мнение изрази и Явор Ачев: „България е във фокуса на инвеститорите, които инвестират в региона. България е в топ 10 на фондовете, инвестиращи в нашия регион. Има много средства, които да се насочат към пазара ни, ако има добри дружества“, заяви Ачев, като добави:
„Безспорно, нивата на лихвите са ниски вече и у нас, след като паднаха значително. Няма видима причина да очакваме ръст. Така че, въпреки че интересът към фондовите борси от дъното на кризата бе много силен, ние очакваме интересът да продължи да нараства през следващите години както от индивидуални, така и от институционални инвеститори“.
Шестото издание на форума Шумът на парите се проведе със съдействието на ВИП спонсорите Уникредит Булбанк, Vivacom и Галакси Инвестмънт Груп, както и спонсорите Трейс Груп Холд, София Интернешънъл Секюритиз, ЛУКС ИМОТИ, консултантска къща Амрита, Peugeot и Борика Банксервиз.