От няколко години родният туристически бранш се гордее с привличането на много румънци по Българското Черноморие, пише Стандарт. Дори тази година след отлива на руснаците родните туроператори и хотелиери се хвалят, че хотелите ни са пълни с гости от Румъния. Оказа се обаче, че немалко българи пък минават оттатък Дуранкулак, за да се насладят на красотите на Северна Добруджа и румънското черноморско крайбрежие. Най-предпочитани са плажовете след Мангалия и при курорта Мамая след Констанца. Освен от първокласни пътища българите се удивляват и от значително по-евтините възможности за почивка. Едно от нещата, което най-вече привлича нашенеца, е фактът, че в Румъния е както в Гърция - плажът не се плаща, тоест не ти искат пари за чадър и шезлонг.

Сянката обаче не излиза съвсем безплатно, защото е необходимо да си поръчаш нещо от плажния бар, но това невинаги е задължително. Освен това за разлика от нашите курорти, където цените са скочили двойно и тройно в активния сезон, то при румънците най-търсената напитка - наливната бира, е само 2 лева. Почти толкова е безалкохолното, а кафе има и за левче. Всичко това, разбира се, на най-хубавите им плажове с дължина на пясъчната ивица от 3 до 10 километра. Румънците за разлика от българите нямат голям опит в туризма, но бързо се учат и възприемат добрите практики от съседите си на Балканите. Още при преминаване на граничния пункт прави впечатление отношението, което граничните полицаи проявяват към българските и румънските граждани.

То е различно според националността. За румънците, които много повече влизат в България и пътуват до големите ни курорти Албена и Златни пясъци, преминаването е някак по-лесно. Към тях отношението е любезно, проверката на документите трае не повече от минута-две. Българите в това отношение са онеправдани - нашите полицаи правят обстойни проверки както на документите, така и на личния багаж въпреки правото на свободно преминаване на хора, стоки и товари в ЕС. "Много са със забрана да напускат страната, дали са ни такива указания и проверяваме", обясни граничен полицай. Въпреки леките неуредици все пак за около 10 минути се влиза на румънска територия. Първото населено място, разположено само на 2 км от границата, е селцето Вама Веке.

То се "владее" от румънски рокери и хипита, които спят в евтини квартири или направо на плажа. Селцето е само на 8 километра от Дуранкулак и е доста симпатично. Привлича с китно подредените си малки къщички, красивите витрини на магазините и няколкото рибни ресторантчета, разположени както край пътя, така и покрай плажната ивица. Тук цените са народни. Порция цаца с пържени картофи и една бира излизат около 5 лева. Няколко километра по на север обаче цените леко се повишават, но и луксът става по-голям. Първият голям град е Мангалия. И той е пълен с туристи от вътрешността на Румъния. Като цяло румънският туризъм на Черно море разчита главно на собствени туристи и почти няма чужденци. Основно пристигащите са от столицата Букурещ и по-големите градове на страната.

В Мангалия е и най-голямата корабостроителница, приватизирана през 90-те и собственост на корейци. В предприятието се плащат добри заплати, в него работи почти половината от населението на града, обясниха местните жители. Много българи от Добричко пък идват тук на пазар, въпреки че цените са малко по-високи в сравнение с нашите. Стоката, която се продава по магазините обаче, е с доста добро качество, а наши производители продават продукцията си на зеленчуковия пазар в центъра на града.

Курортите, които следват по цялото протежение на брега от Мангалия до следващия град Костинещи, са с имената на планети и съзвездия - Венус, Сатурн, Нептун и още няколко по-малки и комплекса. Всичко е много подредено и чисто. Луксът, който българите привикнаха да виждат през последните години по нашите курорти, не е така голям. Хотелите са построени в стария социалистически стил, но фасадите са пребоядисани и чисти, без да грабват с някаква модернистична архитектура или лукс, алеите пред тях са просторни и зелени, разполагат с хубава плажна ивица и предлагат много забавления както за децата, така и за възрастните. Все пак може да се каже, че по отношение на курортите българите сме по-напред, но румънците се учат от нас и е видно, че възприемат само най-доброто. Самите те признават, че не им харесва усиленото строителство.

Румънците залагат на по-малки сгради, с повече комфорт и зеленина. Средствата, които се превеждат по различните европейски програми, румънците усвояват бързо и цялостно. Започнали са от пътищата, сега инвестират в транспорта и са предвидили да направят сериозни инвестиции в туризма.

Най-големият черноморски курорт на румънците е Мамая. Той е в непосредствена близост до централния за областта град - Констанца. Градът напомня Варна, но е значително по-чист, с по-прави и по-добре асфалтирани улици. Транспортът е точен, имат автобуси и тролеи, че и дори и трамваи. В града има три мола, най-големият от тях все още се достроява, но функционира с пълни обороти. В моловете им могат да се видят и купят дрехи от последните колекции на световни дизайнери. Цените са доста примамливи и определено по джоба на българина особено с реалните големи намаления от 50 до 70% през летните месеци.

Пристанището на града е огромно, по-голямо е от портовете на Варна и Бургас взети заедно. Населението е заето основно тъкмо в този сектор, където отново са налети чуждестранни инвестиции и се получават добри доходи. Курортният комплекс Мамая пък е доста добре уреден откъм атракции основно за децата. По площ е може би колкото нашия Слънчев бряг, но не така застроен и пренаселен. Отличава се с много зеленина. Повечето хотели са реновирани, но е запазен старият соц стил, почти няма ново строителство, както е при нас. Цените обаче са достатъчно атрактивни, за да привлекат и родните туристи, тъй като в сравнение с българските хотели са в пъти по-евтини. Не предлагат обаче вече познатия за българина ол инклузив и други глезотии. Мамая разполага с чудесен аквапарк, както и въжена линия, която минава през целия комплекс.

Плажът е огромен, проблемът е, че е пренаселен с хора. Тук като че ли се е изсипало населението на цяла Румъния. Въпреки многото хора обаче е видно, че плажът се поддържа чист, всичко е достъпно, не се виждат характерните за българските курорти едри момчета с тъмни очила и други подобни елементи. Има обаче хитови заведения, които по нищо не отстъпват на нашите от Како Бийч и други от този ранг. Коктейлите са достъпни - между 5 и 10 лева е максималното, което може да платите, за да се разхладите. Купонът на плажа е целодневен, а често продължава и вечер с превръщането на крайбрежните заведение в дискотеки. За доброто настроение пък се грижат местни диджеи, които с нищо не отстъпват на световноизвестните в бранша. На самия плаж е пълно със сладкодумни продавачи на царевица, за словесното майсторство на които по-скоро се досещаме поради факта, че не ползват други езици освен румънски. Любопитство за ценителите на женската красота представляват младите румънки. Тези момичета не са много високи, основно са брюнетки, имат стегнати тела и са облечени стилно. Те са любезни и приветливи както към местните, така и към чужденците. Седмица в тризвезден хотел излиза 250 евро

Според данни на румънската статистика за миналата година продължителността на ваканцията на румънците е била между 5 и 7 нощувки. Цената за седмица в тризвезден или четиризвезден хотел е около 250-300 евро. Средно 30 евро на ден харчат туристите в най-големия румънски черноморски курорт Мамая. Почивката тук излиза 400-500 евро на човек за 6-7 дни, което означава, че семейният отдих е с цена от около 1000 евро. Така може да се каже, че 500 000 туристи, които посещават известния румънски курорт, като ползват услуги на туроператори, харчат 200-250 млн. евро за сезона. Към това обаче трябва да се добавят и туристите, които отиват в Мамая за уикенда директно в хотелите, както и хората, които почиват в близост до Мамая. От около 2 години насам често към тези местни туристи има и много българи, идващи от почивка в родните курорти и отделяйки по ден-два за плаж в Румъния. Според данните на местния бизнес лятото в Мамая генерира приходи от 300 млн. евро.