Ако щатските индекси не коригират значително, на инвеститорите не им остават големи надежди за „нормална“ възвръщаемост в рамките на около 9%, каквато е носил индексът на сините чипове S&P 500 в дългосрочен план.

Нещо повече, при настоящите нива, според надежден метод за определяне на средната годишна възвръщаемост на индекса за следващите десет години, S&P 500 се очаква да носи на инвеститорите среден доход от 0.5% годишно.

При финансовите си оценки от пика през май, индексът се е търгувал при оценки над два пъти по-високи от тези в исторически план, носили за инвеститорите средна годишна възвръщаемост от близо 10%, коментира специалистът Джон Хюсман.

След корекцията си от пика си през май индексът все още се търгува при оценки с 92% по-високи от средните в исторически план.

Инвеститорите би следвало да имат предвид, че по-ниските лихвени нива в САЩ не водят след себе си по-високи очаквания за доходност от широкия индекс. Те правят ниската му очаквана възвръщаемост „по-приемлива“ предвид на липсата на съществени инвестиционни алтернативи за по-добра годишна доходност.

Ниските лихви, поддържани от Фед толкова години, не направиха нищо друг, освен да накарат инвеститорите да търсят повече риск, което доведе до екстремни финансови оценки на пазарите, смята още Хюсман.

И докато ниските лихви могат в известна степен да обяснят достигнатите „разтегнати“ оценки на щатските активи, инвеститорите трябва да имат предвид, че промяната им (в посока нагоре) може да е сериозна спънка пред бъдещата доходност за инвеститорите в S&P 500.

Пазарните условия се променят и може да се види, че при всеки цикъл в историята има момент, когато очакваната пазарна възвръщаемост достига до нива 9-10%, дори когато лихвите в САЩ са били при настоящите нива (в средата на шестдесетте години на миналия век).

Понижението на пазара от последните седмици не може да се нарече „срив“, според Джон Хюсман. Това е било „изпускане на въздух“. Това може да е било само началото на едно по-сериозно понижение.

На практика пазарните сривове са се случвали в исторически план, когато индексът се отдалечи на между 10 и 14% от върха си и възстанови близо половината от изгубеното. Това се е случвало при сривовете от 1929 и 1987 година.