Венецуела, която е в хватката на сериозна политическа и икономическа криза, започва да губи единствения си източник на пари – петрола.

Добивът на черно злато в страната се намира на най-ниското си ниво от 1989 г. насам, ако не смятаме петролната стачка, сочат данни, изготвени от професора от Rice University Франциско Моналди. Добивът намалява през 10 от последните 11 години, по данни на компанията BP.

През първото полугодие на тази година спадът в добива на петрол във Венецуела достига 12% на годишна база, става ясно от статистиката на ОПЕК, цитирана от CNN.

Основната причина за отчетения спад се дължи на това, че компаниите Halliburton и Baker Hughes са спрели да добиват петрол, докато президентът на страната Николас Мадуро не плати дълговете, натрупани към тях и възлизащи на милиони долари.

Отделно Венецуела трябва да плати по-стари дългове към инвеститори - около 5 млрд. долара през тази година.

На фона на протестите в страната, хиперинфлацията, липсата на достатъчно храна и прочее, страховете, че Венецуела няма да може да плати тези задължения, се засилват. Ако това се случи, S&P ще намали кредитния рейтинг на страната, запращайки го дълбоко в полето на junk рейтинга.

„По-лошо е, отколкото очаквахме“, казва Моналди, бивш консултант на Световната банка. „Действително е нужно да имаш специален талант, за да унищожиш икономика по този начин“, добавя професорът.

Всичко това се случва, въпреки факта, че Венецуела има най-големите петролни залежи в света. Неподходящо управление, гарнирано с корупция и сериозно превишаване на разходите, вкара страната в спиралата на рецесията през 2014 г.

Политическата опозиция стартира протести, които траят вече месеци и са сцена на кървави събития. Близо 100 венецуелски граждани са загинали по време на демонстрациите от края на март тази година до сега.

Намаленият добив на петрол означава, че страната разполага с дори по-малко възможности за внасяне на храна, медикаменти и стоки от първа необходимост. Така цените в страната скачат до небесата, подтиквани от хиперинфлацията и търсене, което надвишава в гигантски размери предлагането.

Реално, населението на Венецуела гладува. Според данните на анкета, проведена в страната, средният венецуелец е загубил близо 9 килограма от личното си тегло, откакто рецесията властва по тези земи.

Хората са принудени да пресичат границата с Колумбия, за да купуват тоалетна хартия и други подобни стоки за бита. Гражданите на страната от Южна Америка вече са номер едно по молби за убежище в САЩ, изпреварвайки тези от Китай и Мексико.

Петролният проблем на Венецуела става все по-тежък. Според експерти, докато на територията й се добиват по 1.9 млн. барела на ден, то за едва 700-800 хил. барела тя получава реално плащане. Това е така, защото Венецуела изплаща дългове към Русия и Китай чрез доставките на безплатен петрол.

Правителството не може да трупа приходи и от вътрешния си пазар на горива, тъй като, освен стагнацията, цените на бензина са близки до нулата поради политика на властите да субсидират стойността на горивото, така че то да излиза евтино за местното население.

Венецуела има около 10 млрд. долара резерви, което е доста ниска сума. През 2015 г. страната е имала 20 млрд. долара резерви, а през 2011 г. те са били 30 млрд. долара, по данни на централната банка на латиноамериканската държава.