Като основател на стартъп компания за технически съпорт с 30 млн. долара годишни приходи, Хедър Блийз се чувствала на върха на света.

Когато обаче един от мегаклиентите й не изпълнява дадените обещания, нейната компания се срива.

Близо десетилетие по-късно, Блийз решава да стартира базираната в Брънсуик, щата Мейн, SaviLinx, която също е стартъп за техническа поддръжка, но с нов бизнес модел.

Да съм предприемач не е нещо, с което бях решила да се занимавам, разказва Блийз пред Inc.com. Казвах на баща ми, че любимите ми предмети са изкуство и физическо възпитание, а той предложи да вляза в университет и да изучавам електроинеженерство.

Математиката не ми вървеше, така че изпитвах сериозни затруднения. Когато заводът, в който работех, бе продаден, не можах да получа пряк отговор за това какво ще се случи с мен или с моя екип. Омръзна ми да чакам за това решение. Тогава си помислих, че бих могла да стартирам собствен бизнес. Първият ми договор бе с бившия ми работодател.

През 1995 г. основах EnvisioNet компания за технологичен съпорт и мога честно да кажа, че когато започнах, нямах идея какво правя. Първо имах един клиент, след това станаха 10 и изведнъж шест години по-късно бяхме 2 500 служители и имахме 30 млн. долара приходи годишно.

От Microsoft ни помолиха да разширим дейността си дори още повече; те щяха да пускат нов продукт, който се очакваше да генерира много обаждание от страна на клиенти.

Инвестирахме милиони в инфраструктура, но така и не получихме много обаждания. Плащаше ни се на минута разговор по телефона, но без обаждания нямаше пари.

Инвеститорите се изплашиха и не можахме да наберем необходимото ни финансиране. Трябваше да подадем заявление за корпоративен фалит, а тъй като аз бяха гарант по много от финансовите заеми, аз трябваше да подам заявление и за личен фалит, казва Блийз.

След фалита преживях много неща. Роди се четвъртото ми дете. Разведох се. Майка ми почина. Борех се с рак на кожата. Един ден, след като излязох от фитнеса, изпих две бири на празен стомах, след което ме спря полиция и ме арестува за шофиране в нетрезво състояние.

Тъй като това се случи през уикенда и служителят, който се занимава с освобождаването под гаранция бе почивка, трябваше да престоя две нощи в ареста.

Спомням си че един ден чистех снега пред къщата си и размишлявах за последните няколко години, когато на практика получих прозрение – приключвам с всичко това. За да се подобрят нещата, трябваше да направя някаква промяна, за да дам на живота си по-положителна насока. Живеех живота си в страх, вместо да очаквам величието да бъде част от него.

Стар познат ми предложи позиция на вицепрезидент в технологична компания, за да се опитаме да спечелим няколко държавни поръчки. След като прекарах шест месеца в заучаване на всичко за този тип бизнес и държавните поръчки, казах на главния изпълнителен директор на компанията, че не виждам как това ще се случи с тази компания.

За голяма компания може да бъде трудно да пробие и да се сдобие с държавна поръчка, ако няма предишен опит.

След всичките проучвания, които бях направила, изглежда сякаш бизнесът бе поставен в ръцете ми – ако създадех нова компания, щях да имам предимството тя да е малка и да е собственост на жена, както и опита от годините ми, прекарани в EnvisioNet. Наистина не ми се искаше отново да създавам компания, но си казвах, че това просто е писано да се случи.

Технологията на кол центровете се промени изключително много. През 90-те години трябваше да инвестираме милиони, само за да започнем бизнес, сега инфраструктурата е базирана на облачните технологии и може да се плаща в движение. В същото време ние имаме изцяло нов бизнес модел.

Вместо да ни се плаща на минута телефонен разговор, ни се плаща за човекочасове. Това е много по-безопасен модел, защото държавните договори са с продължителност 5 или 7 години.

Не ме разбирайте погрешно. Първите няколко години, след като стартираш бизнес, са стресиращи. Те са си режим на оцеляване. Сега обаче имам усещането, че сме прескочили най-трудното, казва Блийз.