Средните годишни лихви по банковите жилищни кредити у нас продължават устойчиво своя път надолу.

През месец септември тази година заемите за жилище в левове са договаряни при средна годишна лихва от 3.88%, а тези в евро при средно 4.13%, сочат данните на Българската народна банка.

За сравнение, месец по-рано новоотпуснатите ипотечни заеми са вървели при средна лихва от 3.90% за левове и 4.33% за тези в евро.

На годишна база понижението е дори още по-осезаемо. През септември 2016 г. средната годишна лихва по жилищните кредити е била 4.74% за левове и 5.24% за тези договорени в евро.

Логично с падащите лихви, и годишният процент разходи (ГПР) по ипотечните заеми върви надолу. През септември жилищните кредити в левове са теглени при среден ГПР от 4.30% (4.33% месец по-рано) и среден ГПР от 4.51% за тези, договорени в евро (4.77% месец по-рано).

Устойчивото поевтиняване на заемите за жилище през последните години се свързва с така наречения имотен бум у нас, тъй като финансирането на покупка на имот вече е далеч по-достъпно, отколкото преди няколко години.

Това показват и средните годишни лихви по вече изтеглените ипотечни кредити у нас. Към края на деветия месец на тази година средната годишна лихва по салда възлиза на 4.79% за левове (5.70% година по-рано) и 5.82% (6.67% година по-рано) за тези, договорени в евро.

Жилищното кредитиране у нас отбелязва ръст от 5.8% на годишна база, като към края на септември 2017 г. достига стойност от 9.269 млрд. лева, сочат данните на БНБ.

Друг от факторите, движещ пазара на недвижими имоти у нас, според редица анализатори, са ниските лихви по депозитите, които продължават да се свиват.

През месец септември тази година средната годишна лихва при новите депозити в левове възлиза на 0.37% (0.37% месец по-рано) и 0.26% (0.33% месец по-рано) за тези, договорени в евро.

За сравнение, през същия месец на миналата година средната доходност по депозит в левове е б0.72%, а този в евро 0.63%. Средната лихва по салда достига 0.57% през септември за тези в левове (1.26% година по-рано) и 0.47% за тези в евро (1.02% година по-рано).

Въпреки ниските лихви и твърденията, че парите от депозитите се вливат в пазара на недвижимите имоти, данни показват, че българите продължават да използват банковия депозит като нискорисков инвестиционен инструмент.

Сумата по депозитите на гражданите нараства с 5.9% на годишна база до 46.407 млрд. лева към края на третото тримесечие на тази година, сочат данните на БНБ. Навярно част от ръста се дължи на паричните трансфери на българите, живеещи и работещи в чужбина, които логично се вливат в депозитната маса у нас.

По-рано през тази година една от големите банки у нас посочи, че броят на българите в чужбина, търсещи жилищни заеми у нас, расте със сериозни темпове, което провокира търсенето на връзка между ниските лихви по депозитите, емигрантските пари и пазара на имоти у нас.

Лихвите по депозитите за бизнеса също остават на ниско ниво, макар да нарастват на месечна база. През септември фирмите са договаряли депозити в левове при средна годишна доходност от 0.24% (0.18% месец по-рано) и 0.30% (0.08% месец по-рано).

Въпреки отчетения ръст на лихвите, ситуацията не е толкова розова, ако трябва да погледнем година назад. За сравнение, средната годишна лихва по депозитите в левове е била 0.27% през септември 2016 година и 0.44% за тези, договорени в евро.

Така или иначе, сумата по депозитите на бизнеса расте с цели 13.5% на годишна база, достигайки до 21.102 млрд. лева.

Докато лихвите по жилищните заеми и депозитите стоят на ниско ниво, това не може да се каже в такава степен за заемите, предвидени за потребление.

Потребителски кредити са били договаряни през септември при средна годишна лихва от 8.08% (8.11% месец по-рано) за левове и 4.90% (4.96% месец по-рано) за тези, договорени в евро. Така излиза, че потребителските заеми в евро са близо два пъти по-изгодни от тези в националната ни валута.

Година по-рано потребителските заеми са вървели със средна годишна лихва от 8.90% за левове и 6.17% за евро. ГПР при потребителските кредити по нов бизнес в левове е възлизало на 10.34% през септември (11.15% година по-рано) и 5.71% за тези, теглени в евро (6.86% година по-рано).

Сумата по потребителските кредити у нас достига 7.737 млрд. лв. и се увеличават с 5.7% спрямо септември миналата година.

Средната годишна лихва по нов бизнес при заемите за фирми за суми под 1 млн. евро достига 4.12% за левове (4.14% месец по-рано) и 3.29% за евро (3.24% месец по-рано). Преди година тези кредити са били договаряни при средна лихва от 4.48% за левове и 4.87% за евро.

При бизнес заемите за суми над 1 млн. евро средната годишна лихва по нов бизнес достига 3.43% за левове (3.08% месец по-рано) и 2.52% за евро (2.92% месец по-рано). За сравнение, през същия месец на 2016 г. средната лихва по тези кредити е била 3.91% за левове и 5.05% за договорените в евро.

Кредитите за фирми нарастват с 3.1% на годишна база през септември 2017 г. и в края на месеца достигат 31.374 млрд. лева (+ овърдрафтите), сочат данните на БНБ.