Германия може да ограничи Facebook да събира данни на потребители
Германия заплашва да ограничи начина, по който Facebook събира данни от милиони потребители по света, което би било първата по рода си подобна намеса, имаща потенциал да постави прът в колелата на бизнес модела на американската компания.
Анреас Мунд, ръководител на Federal Cartel Office, основният антимонополен орган в Германия, посочва , че на Facebook може да бъде забранено да събира и обработва потребителски данни извличани от трети страни (от сайтове различни от Facebook – бел. ред.).
Това е една от възможните развръзки на антимонополното разследване започнало в края на миналата година по повод пазарната доминация на щатската интернет компания.
„Разглеждаме много внимателно връзките между събирането на данни и пазарната доминация, данните и пазарната мощ и евентуалната злоупотреба със събирането на данни.”, казва Мунд, цитиран от FInancial Times.
Германското разследване проследява начините, по които Facebook прави пари от личните данни на своите 2 млрд. потребители, отвръщайки на нарастващата тревога относно влиянието на големите американски технологични компании.
Разследването се фокусира върху това как Facebook позволява на рекламодателите да таргетират онлайн рекламните послания към конкретни хора на база събраната лична информация за тяхната активност в интернет.
През миналия месец се появиха предварителни констатации, сочещи, че германският антимонополен орган е открил, че условията за ползване на социалната мрежа дават „неограничени” възможности на американската компания да събира данни за поведението на потребителите в други сайтове в интернет, обединявайки тази информация с данните от акаунтите им във Facebook.
От Facebook посочват, че са сътрудничили на германските власт, като защитават своите бизнес практики.
„Много сайтове и приложения използват опции осигурявани от други компании като неща свързани с вграждане на съдържание или реклама”, казва говорител на компанията. „Ясно запознаваме хората как тези инструменти във Facebook работят и как могат да бъдат се контролират”, гласи изявлението.
Ходът на германските власти олицетворява намерението надигащо се в Европа за създаване на регулация засягаща технологичната индустрия. През миналата година Европейската комисия наложи рекордна глоба на Google в размер на 2.42 млрд. евро, обвинявайки компанията, че злоупотребява с господстващото си пазарно положение на своята търсачка в интернет.
Брюксел погледна и към Amazon и господстващото положение на компанията на пазара на електронни книги. През миналата година и Facebook бяха глобени с 110 млн. евро за заблуждаваща информация относно придобиването на WhatsApp през 2014 година.
Големите интернет компании имат проблеми не само в Европа. Изпълнителните директори на Facebook и Twitter бяха призовани пред Конгреса на САЩ относно екстремисткото съдържание разпространявано чрез техните платформи и по повод твърденията, че социалните мрежи са били използвани от руски хакери за оказване влияние на президентските избори в страната.
Паралелно с това в Германия влезна в сила нов и особено противоречив закон от началото на тази година. Той задължава Facebook и Twitter да премахват от платформите си публикации, които има потенциален нелегален характер, в срок от 24 часа след публикуването им. Ако не спазят тези изисквания, щатските компании са изправени през глоба в размер до 50 млн. евро. Този закон обаче предизвика голям отзвук в Германия, тъй като според местните журналистически организации това е форма на цензура. Според тях е нелепо частна американска компания да регулира свободата на словото в Германия.
Окончателното решение на немският антимонополен орган не се очаква преди идното лято. Регулаторът има правомощия да наложи допълнителни задължения на Facebook или директно да забрани на компанията да събира и обработва данни на потребители извличани от трети страни, става ясно от думите на Анреас Мунд. Той обвинява социалната мрежа, че събира данни от всички сайтове където има вградени Facebook бутони за „харесване” или „споделяне”, дори когато потребителите не кликват върху тях.
„Фактът е, че ако те (потребителите) просто са влезнали там, то вече са следени”, казва Мунд. По думите му, има голям интерес към случая, не само в Европа но и навсякъде по света, защото власти за първи път действително влизат в машинното отделение на платформите задвижвани на база събиране на лични данни.