40 години след Ислямската революция от 1979 г. икономиката на Иран е изправена пред тежко предизвикателство.

Петролните добиви в страната все още не могат да се възстановят до нивата от преди революцията и няма изгледи скоро да ги достигнат, дори да бъдат премахнати санкциите от страна на Съединените щати, пише Bloomberg.

Чуждестранните инвеститори избягват четвъртия най-голям петролен производител в света, защото се страхуват от ответната реакция на Вашингтон. Временните изключения за внос на ирански петрол, които Съединените щати направиха за някои държави, изтичат през май тази година, след което има реален шанс да бъдат въведени още по-строги ограничения.

Миналата година Белият дом възобнови търговските санкции срещу Техеран, които бяха смекчени значително от администрацията на Барак Обама. Настоящият американски президент Доналд Тръмп обаче смята, че Иран продължава да подпомага терористични организации в региона на Близкия изток.

Някои висши представители на иранското правителство смятат, че изключенията, които в момента важат за Япония, Китай, Турция, Индия, Южна Корея и още няколко водещи вносители на петрол, ще бъдат удължени и след май, тъй като по този начин ще се компенсира свиването на доставките от Венецуела.

Засега обаче Вашингтон е категоричен, че няма подобни намерения.

Но дори санкциите да бъдат смекчени или изцяло премахнати, Иран едва ли ще може да достигне добиви от по 6 млн. барела на ден, характерни за времената от преди революцията от 1979 г. В момента страната добива по-малко от половината от това количество - около 2.74 млн. барела, показват данните на Bloomberg.

При евентуално премахване на експортните ограничения, добивът може сравнително бързо да бъде увеличен до около 4 млн. барела, но постигането на капацитет от 6 млн. барела дневно е възможен само с огромни усилия от страна на държавата и при условие, че се завърнат чуждестранните инвеститори.

От иранската държавна петролна компания National Iranian Oil Co. съобщават, че до този момент износът за Турция остава стабилен на ниво от около 150 000 барела дневно. Япония и Южна Корея също получават редовни доставки. През януари 2019 г. общият износ на петрол и петролни деривати от Ислямската република е в размер на 1.28 млн. барела дневно.

Дори да бъдат отменени "отстъпките" от страна на САщ, които изтичат през май, част от този износ ще се запази, смята Амос Хохщайн, който е бивш служител в американската администрация и е ръководил изпълнението на санкциите срещу Иран по време на управлението на Барак Обама.

По думите на Хохщайн, който в момента работи като вицепрезидент на американската газова компания Tellurian, Иран може да изнася между 800 хиляди и 1 милион барела средно на ден. Той смята, че има държави, които не се интересуват от санкциите и евентуалните последствия от нарушаването им и които ще продължат да купуват ирански петрол, въпреки ембаргото.

Компаниите, които разчитат на достъпа си до щатски долари и до американската банкова система, обаче ще бъдат силно затруднени в търговските си взаимоотношения с Техеран.

Бартерната система за разплащания Instex, създадена от Великобритания, Франция и Германия, стартира в края на миналия месец и има за цел да облекчи търговските връзки на европейския бизнес с Иран.

Но много компании от Стария континент ще предпочетат да не се възползват от тази услуга, тъй като тя би поставила под въпрос останалите им трансакции в щатски долари, заявява пред Bloomberg бившият вицепрезидент на Германо-иранската търговска камара Райнер Ян.

Петролните влакове в САЩ се завръщат Капацитетът на нефтопроводите в страната не е достатъчен, за да поеме ръста на добивите

От революцията насам National Iranian Oil Co. е открила 65 нови петролни и газови находища. Тяхната разработка може да помогне за възстановяването на производствения капацитет, смятат от държавната компания.

През последните години оцеляването в условията на търговските санкции се превърна в основна задача за управляващите в Иран и те с гордост отбелязват развитието на т. нар. "икономика на съпротивата".

В годините преди идването на власт на аятоласите Иран произвежда толкова петрол, колкото и Саудитска Арабия. Но революцията, последвалата война с Ирак, и поредицата от американски санкции нанесоха много тежък удар върху добивната индустрия в страната, припомня Bloomberg.

Иран притежава едни от най-големите запаси от петрол и газ, но на практика произвежда най-малко от деветте водещи световни петролни производители. Страната може да издържи още дълго, поддържайки този капацитет, но имайки предвид развитието на алтернативните енергийни източници, може да се окаже, че в бъдеще светът няма да се нуждае от толкова много изкопаеми горива, пише още изданието.

Разработката на иранските петролни находища засега не оправдава очакванията, но за сметка на това добивите на природен газ вдъхват известни надежди и подхранват оптимизма на местните компании.

Газовите резерви на Ислямската република, които са втори по големина в света, се използват за задоволяване на нарастващото вътрешно потребление в страната. От 2006 г. насам добивите на синьото гориво в Иран са се удвоили.

Вътрешният пазар обаче започва постепенно да се насища, а Техеран има нужда от международни контакти, за да развие производството си. Страната изнася ограничени количества през газопроводите към съседните държави, а наскоро в списъка на купувачите се включи и Ирак.

Плановете за изграждане на нови газови трасета към Пакистан, Афганистан, Оман и Обединените арабски емирства обаче срещат сериозни затруднения.

Иран има амбиции и за износ на втечнен газ и се опитва да привлече чуждестранни инвеститори за довършване на газовия терминал, чието строителство започна с падането на предишния кръг от санкции през 2016 г. Той е наполовина готов, но интересът от страна на големите външни играчи спадна значително след възобновяването на търговските и финансовите ограничения от страна на САЩ.

Според Амос Хохщайн, интересът на световните газови компании към иранския терминал за втечнен газ не е бил кой знае какъв и преди въвеждането на новите санкции. Той смята, че вероятността да се намери чуждестранен инвеститор за този проект клони към нула.