Как звукозаписната индустрия се опитва да капитализира възхода си
Две от най-големите музикални компании в света се опитват да капитализират от възхода на индустрията, подхранен основно от успеха на платформите за стрийминг като Spotify и Apple Music.
Warner Music Group (WMG) подаде документи по-рано през този месец, давайки индикации за планове да предложи акции за публична продан.
Vivendi от своя страна даде същита сигнали, обмисляйки публично предлагане на книжа на дъщерното си дружество Universal Music Group, само няколко месеца след като продаде дял от 10% на китайския технологичен гигант Tencent при оценка от над 30 млрд. долара, пише Forbes.
Това са цифри, които могат да накарат инвеститорите да натиснат паузата. Последният път, когато обществеността имаше шанса да заложи на музикалните акции, нещата не се развиха по най-добрия начин. WMG стана публична през 2004 година, след като се отдели от компанията-майка Time Warner, на цена от 17 долара за акция.
Когато милиардерът Лен Блаватник направи бизнеса частен чрез своята компания Access Industries през 2011 година, той плати по 8.25 долара за акция, като в сделката на стойност 3.3 млрд. долара бе включен и дълга.
Но времената се промениха. Звукозаписните компании, които бяха нарочени за мъртви още преди две десетилетия, поради бума на пиратската музика, наблюдават възстановяване на продажбите до нива невиждани от пика на индустрията през 2000 година.
През миналата година, музикалната индустрия продаде 785 млн. единици, еквивалентни на албуми – същото количество, което бе реализирано и през 2000-та година и доста повече спрямо дъното, отчетено през 2010 година от 443 млн. броя.
През 2000 година бяха постигнати рекордни приходи от продажби на стойност 23.9 млрд. долара, като през мналата година индустрията започна да възстановява тези позабравени нива, сочат данните на IFPI.
Goldman Sachs пусна доклад посветен на темата, който предвижда, че глобалният пазар за музикални записи може да достигне 45 млрд. долара до 2030 година, като 1.5 млрд. души ще плащат за абонаментна музикални услуги. Всичко това създава идеални условия за IPO процедури.
„Реалността е, че хората получават по-висока премия и ликвидност на публичните пазари”, казва Роб Макданиелс, който управлява компанията за дистрибуция на Beatport.
„В музикалния бизнес имаше глупости като това дали нещо ще бъде хит или не. Сега имаме този постоянен паричен поток от стрийминга и дори и да се забави, разполагаме с предсказуем растеж. Ето какво харесват на Wall Street”, казва той.
Universal Music Group, най-голямата музикална група в света с 31% пазарен дял, отчита приходи от над 8 млрд. евро (9 млрд. долара) през първите три тримесечия на 2019 година. Това е ръст от 14% на годишна база. WMG постига приходи от 4.5 млрд. долара през 2019 година. Двете компании отчитат повече приходи, отколкото по време на пика в индустрията.
Само дни след като WMG обяви плановете си, Vivendi, френската компанията-майка на UMG, посочи пред инвеститори, че планира да продаде дял от още 10% от Universal, като това ще се случи чрез първично предлагане на акции до 2023 година.
Преди пет години, Vivendi отхвърли призив на американския хедж фонд P. Schoenfeld Asset Management да продаде музикалната компания и да използва парите за засилване на кешовата възвращаемост. По същия начин бе отказана и оферта за 8.5 млрд. доалра от SoftBank през 2013 година.
WMG, която има половин век история и може да се похвали с откриването на музиканти като Led Zeppelin и Арета Франклин в миналото и Ед Шийрън и Бруно Марс в наши дни, се нарежда на трето място по големина в музикалната индустрия след Sony и записва 12% годишен растеж от 2017 г. насам.
През миналата година WMG отчете нетен доход от 258 млн. долара. През 2010 година, компанията беше дълбоко в червената територия.
За сравнение, Spotify, водещата стрийминг платформа за музика, приключи четвъртото тримесечие със загуба от 77 млн. долара въпреки повишението в броя абонати.
Каква оценка се очаква да получат Universal и Warner на публичните пазари?
„За съжаление нямам кристално кълбо”, казва юристът Бърни Ресник.
„Изглежда, че днешната индустрия цени потенциала толкова, че и дори повече от паричните постъпления, което обяснява успешните, но прехвалени дот-ком или непроверение IPO-та на технологичните компании. От друга страна, големите звукозаписни компании имат печалби, които могат да се проверят исторически и непрекъснато разширяващи се методи за осигуряване на приходи от своите цифрови активи”, добавя той.