Германия се отказва от въгледобива през 2038 година. Това реши германският парламент в последния ден преди лятната ваканция, предава БНР.

Стратегията предвижда постепенно спиране на въглищните електроцентрали и милиарди евро структурна помощ за засегнатите региони.

„След ключовия консенсус за отказа от ядрена енергетика, сега сме на прага на не по-малко важния консенсус за отказ от въгледобива“, коментира министърът на икономиката Петер Алтмайер преди заседанието на Бундестага. Въглищните централи в провинциите Северен Рейн-Вестфалия в Западна и Саксония Анхалт, Саксония и Бранденбург в Източна Германия ще получат 40 милиарда евро за енергийния преход, който предстои.

Инвестициите са за инфраструктура, създаване на нови компании и нови работни места.

Законопроектът на голямата коалиция предвижда обезщетение и за енергийните компании, които до 2038 година ще трябва да затворят ТЕЦ-овете си. Именно тези милиарди евро предизвикаха острата критика на опозиционната Партия на зелените, която гласува против.

„Законът предвижда обезщетения, които на практика ще продължат живота на въглищните централи, а не това е целта", коментира Мартин Кайзер от Грийнпийс.

Как индианците Навахо станаха основен играч в добива на въглища?Племето Навахо искаше да премине към зелена енергия, но вместо това се случи точно обратното


Анализаторът Патрик Грайнхен обвърза отказа на Германия от въглищния ток със „зелената сделка“ на ЕК.

„Амбициозната зелена цел, която си поставя ЕС, ще регулира пазара и ще направи въглищните централи нерентабилни. Така че за всички е ясно, че бъдещето принадлежи на възобновяемите енергоносители“, коментира експертът.

Германското правителство си запазва правото да провери през 2026, 2029 и 2032 година ползите и негативите от поетапното спиране на въглищните ТЕЦ-ове, включително влиянието им върху цената на тока и ползите за климата.