Амбициозната компания, която се опитва да преобърне музикалната индустрия
Визията на Мърк Мъркуриадис (в средата на снимката) е простичка. Той иска да преобърне разпространителската индустрия на музика, така че тя напълно да престане да съществува в настоящия й вид.
Насочвайки фокуса от създаването на песни към управлението на песни, Мъркуриадис и неговият екип от Hipgnosis Songs Fund имат за цел да оформят авторските права от песните в отделен клас активи. Компанията вече се търгува на борсата в Великобритания и планира да излезе на Нюйоркската фондова борса в следващите 18 месеца.
Мърк Мъркуриадис, когото Кание Уест нарича „един от най-влиятелните и информирани хора в света на музиката,” иска Hipgnosis да забогатее, но иска същото и за създателите на музика, и за потребителите.
Разликата между музиката като инвестируем актив и всичко останало е, че песните са по-стабилни, просто защото музиката е най-прогнозируемата налична стока (според Мъркуриадис).
Hipgnosis, сама по себе си, е тест за проверка дали песните могат да функционират като инвестиции, подобно на петрола, златото и публично търгуваните компании. Например, компанията за инвестиции в песни наскоро придоби 50% от музикалния каталог на рапъра RZA, което се равнява на половината от авторските права върху 814 песни, пише Complex.
Това включва 50% от дела на автора и на разпространителя. И тъй като RZA е съавтор на много от соловите албуми на членовете на групата Wu-Tang, Hipgnosis ще получава пари и от каталозите на изпълнители, като ODB, Raekwon и GZA.
Групата прави и други инвестиции в хип-хоп музиката, в това число придобиването на 100% от каталога на No I.D. Това означава, че всеки път, когато песен на No I.D. се появи във филм или по телевизията, компанията ще получава пари.
За хората, които недоволстват от капиталистическото вмешателство в изкуството, Мъркуриадис позицонира себе си като най-малко обидния оператор. Той е мениджър на песни и изпълнители, а не на перспективни идеи. Остават обаче много въпроси, докато фондът продължава да привлича внимание с огромните си разходи и персоната на Мъркуриадис.
Може ли тази компания наистина да промени начина, по който индустрията действа с постъпленията от авторски права? Рискът от приравняването на нови хитове със стари класики ще навреди ли на фонда? Най-важното е как ще реагира щатският пазар, когато британската компания представи своята хипотеза за по-голяма и по-справедлива индустрия в страната?
Кой е Мърк Мъркуриадис?
Роденият и израснал в Квебек Мъркуриадис започва като маркетинг директор във Virgin в Канада, преди да се пренасочи към музикалния мениджмънт като съосновател на Sanctuary Records. Неговата работа с Morrisey, Ози Озбърн, Елтън Джон и Найл Роджърс налага Мъркуриадис като сила в музикалната индустрия.
През 2018 г. се появява Hipgnosis, като компанията набира над 807 млн. долара от първичното си публично предлагане на 11 юли същата година. Въпреки че става публична компания във Великобритания през 2018 г., тя започва дейност, когато Мъркуриадис напуска Sanctuary през 2006 г.
Какво прави Hipgnosis?
В музикалната издателска дейност компаниите купуват каталози от звукозаписни лейбъли и следят как се използват интелектуалните права в телевизията, филмите и в интернет. Hipgnosis иска да прави бизнес директно с изпълнителите, които притежават правата върху своята музика, защото звукозаписните компании често се сдобиват с контрол, като се възползват от младите изпълнители.
Мъркуриадис и неговата група предпочитат да купуват каталози директно от изпълнителите, защото по този начин те имат способността сами да вземат решения. След като екипът на Мъркуриадис си осигури договора, всички постъпления от авторски права ще се изплащат на тях, вследствие на което, ако песента е успешна, цената на акциите на групата ще се повишава, а инвеститорите ще печелят.
На практика Мъркуриадис залага на това, че песните са неподатливи на колебанията на пазара и че са вечни. Повечето компании наемат автори, които след това си сътрудничат с други творци с надеждата да получат част от авторските права (или купуват каталози от звукозаписни лейбъли), докато Hipgnosis се фокусира върху управлението на песни, които са вече доказани. Мъркуриадис разграничава двете неща като създаване на песни и управление на песни.
Какво прави Hipgnosis различна?
“Причината толкова много изпълнители да не притежават правата върху своята музика е, че са били прелъстени с авансови плащания и така са направили компромис с това, което правят,” обяснява Мъркуриадис. Тази дискусия набра сериозна сила, като изпълнители, като Кание Уест, надигнаха глас срещу практиката на звукозаписните компании да предоставят авансово средства на изпълнителите срещу контрол върху правата над тяхната музика.
Концентрирайки се върху изпълнители, които запазват правата върху музиката си, Мърк си представя Hipgnosis като инструмент за овластяване. Страхотната работа вече е свършена, а Мърк гледа на екипа си като на механизъм за увеличаване на печалбите.
“Това са къщите, които изпълнителите са построили и по тази причина, ако решат да продадат къщата си, това си е тяхно решение. Аз им давам възможности, когато им пиша чек и подобрявам благосъстоянието им. Не купувам от корпорации, а директно от автора на песента.”
Музиката като стока
Основната характеристика в предложението на Мъркуриадис може би е листването на компанията му на борсата, за да може инвеститорите във Великобритания, а впоследствие и в САЩ, да инвестират в каталога на Hipgnosis, както човек би инвестирал в акции или други активи.
“Доходите от тези песни са много прогнозируеми и много надеждни, а това са същите причини, поради които хората инвестират в неща, като злато и петрол,” казва Мъркуриадис.
“Всъщност обаче, музиката е по-добра инвестиция от златото и петрола, защото когато се случи нещо откачено на пазара, или Доналд Тръмп, или Борис Джонсън направят нещо глупаво, това засяга цената на златото и петрола. Страхотните песни, от друга страна, винаги ще се слушат.”
Инвестиции в нови изпълнители
Един от големите рискове, които Мъркуриадис и неговият екип поемат, е да третират изпълнители, като Chainsmokers и Ед Шийрън, като отговорът на това поколение на класически изпълнители от предишни периоди.
Да, много от по-новите изпълнители, от които Hipgnosis е купувала песни, имат доминиращо присъствие в съвременната музика, но с времето стойността на тези песни ще нарасне ли или поне ще остане ли същата? Песни, като Shape of You, наистина ли са легендарни? Само времето ще покаже, но скептиците побързаха да повдигнат тези въпроси.
Разделянето на тортата
Един от големите проблеми на инвестирането в по-нови изпълнители е тенденцията, при която авторите на една песен често са седем или осем души. “Ако успехът през 2020 г. означава, че имаш 20% от една песен вместо 50%, няма проблеми, стига това да е невероятна песен, и това ти позволява да продължаваш да работиш с правилните изпълнители и да постигаш успехи.”
Какво следва?
Пътят на Hipgnosis е ясен. Да продължава да купува и да продължава да инвестира. Макар по-голяма част от служителите й вече да са базирани в САЩ, в следващите 18 месеца Мърк има за цел да насочи амбициите на компанията си към американския пазар.