Когато в началото на годината в Кампала, столицата на Уганда, беше наложена карантина заради разпространението на COVID-19, броят на непланираните бременности се увеличи значително. Според Алън Крийд, който работи като маркетинг специалист в една от местните компании, достъпът до презервативи е бил силно ограничен, тъй като местните обикновено разчитат за доставките на контрацептиви на благотворителната организация United Nations Population Fund (UNFPA) към ООН.

"Не се разхождахме, нямаше кой знае колко работа, нищо не се случваше и хората имаха доста свободно време", обяснява 26-годишният Крийд.

Междувременно в Сингапур, където жизненият стандарт е доста по-висок и контрацептивите са достъпни за всички, младите хора, много от които още преди пандемията не бяха склонни да правят деца, сега са още по-скаптично настроени към тази идея.

Правителството се опитва да насърчи раждаемостта с еднократни грантове от 3000 сингапурски долара (около 2200 щатски долара) за двойките, които родят дете през следващите две години. Тези средства ще бъдат добавени към останалите детски надбавки и стимули. Но въпреки това много от жителите на страната не смятат, че това би покрило нeобходимите разходи, за да станат родители.

Още е много рано да се каже какви ще бъдат ефектите от пандемията от COVID-19 върху раждаемостта по света, но в богатите и в бедните държави вече започват да се оформят противоположни тенденции, пише The Economist.

В развитите държави все по-малко жени са склонни да стават майки във времена на несигурност и икономическа криза. Но в бедните страни, където жените често нямат и кой знае какъв избор в това отношение, може да се очаква нов бейби бум.

Междувременно правителствата вече започват да се подготвят за евентуалните промени. Сингапур не е единствената държава, която се опитва да насърчи раждаемостта. Новият японски премиер Суга Йошихиде предложи здравната застраховка в страната да покрива и инвитро процедурите. Статистиката в Япония показва че за трите месеца от май до август броят на новозабременелите жени е намалял с 11% на годишна база.

В бедните държави загубата на работни места пък води до повишаване на сексуалната активност. В Индия например, когато карантината беше наложена през март, милиони хора загубиха работата си в големите градове и бяха принудени да се върнат по родните си места. Там те се събраха със своите половинки, с които обикновено се виждат за по няколко седмици в годината, по време на официалните празници.

"Това може да промени значително прогнозите за раждаемостта. Никой не е очаквал толкова много двойки да се съберат заедно за толкова кратък период от време", обяснява Винит Шарма от UNFPA.

Кога населението на Земята ще достигне своя пик?В края на века светът ще бъде много по-различен, в сравнение със сега, сочи ново проучване


Повече секс не означава непременно повече деца. Но пандемията от COVID-19 довете и до сериозни трусове във веригите на доставка на контрацептиви, най-вече в бедните държави. Повечето семейства от тези страни не разполагат със запаси от подобни продукти и когато те липсват, просто не ги ползват.

Данните на здравните служби в Индия показват, че в периода между декември 2019 година и март 2020 година доставките на кондоми и хапчета против забременяване са се понижили съответно с 23% и 15% на годишна база.

Тази тенденция води до увеличаване на непланираните зачатия.

В богатия свят нещата изглеждат по съвсем различен начин, пише още изданието. Там жените имат много по-голям контрол върху семейното планиране. А със засилването на несигурността и финансовите проблеми, предизвикани от кризата, се очаква значителен спад в раждаемостта.

Проучване на неправителствената организация Guttmacher Institute показва, че в САЩ една трета от жените на възраст между 18 и 34 години, чиито домакинства са с годишен доход под 75 000 долара, имат намерение да отложат бременността или да имат по-малко деца заради COVID-19.

В периода от ноември 2020 година до февруари 2021 година в САЩ се очаква спад на ражданията с 15%. Понижението би било с 50% по-силно от това след финансовата крида през 2007-2009 година.

Пандемията заплашва да ускори процеса на спад в раждаемостта в богатите държави, който продължава от десетилетия. В Сингапур коефициентът на раждаемост, който измерва колко деца се очаква да има една жена, е 1.14 при положение, че за осигуряване на репродукцията на населението минималният коефициент е 2.1. Като трябва да се има предвид, че това са данни отпреди избухването на пандемията.

Когато карантината беше въведена в Ню Йорк през пролетта много от плановите операции и процедури, включително и репродуктивните асистенции, бяха временно прекратени.

Много жени решават да отложат раждането на дете и по други причини, включително и заради опасението, че могат да се заразят с коронавируса докато са бременни. Има и такива, които считат, че поемат непропорционален дял от домакинската работа, която не би им позволила да отглеждат и дете.

"Не става въпрос за това, че хората не искат да имат деца. Много от тях са на мнение, че не могат или не бива да стават родители", обяснява Карън Гуцо от държавния университет Bowling Green в Охайо.

От Planned Parenthood, най-голямата организация за извършване на аборти и други репродуктивни процедури в САЩ, отчитат сериозно увеличение на медицинските аборти. По нейни данни има много пациенти, които прекратяват бременността си, заявявайки, че при други обстоятелства не биха прибегнали до подобна стъпка.

България през 2019 г.: Раждания, смърт, бракове и миграцияКъм 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз


В някои от развиващите се страни COVID-19 също може да доведе до ограничаване на раждаемостта, вместо до нейното увеличаване. Подобна беше ситуацията след избухването на епидемията от вируса Зика през 2015-2016 година в Бразилия. Тогава раждаемостта в латиноамериканската държава, където повечето раждания така или иначе са непланирани, регистрира спад, който бе по-ясно изразен в североизточните щати, където огнищата на болестта бяха най-големи.

Другият голям въпрос е колко устойчиви ще бъдат ефектите на пандемията върху коефициентите на репродукция в различните държави. Историята показва, че понякога спадовете в раждаемостта могат бързо да бъдат "наваксани". Семействата, в които са се родили повече деца по време на пандемията, могат да "забавят темпото" през следващите години. В богатите държави жените, които са отложили раждането на деца, могат да пожелаят отново да забременеят след отминаването на кризата, пише още The Economist.

Такива са примерите в Хонконг през 2003 година, след избухването на епидемията от SARS и в САЩ, след опустошенията на урагана Катрина през 2005 година. Тогава раждаемостта рязко намалява, но много бързо след това се връща на нормалните си равнища.

Епидемията от т. нар. испански грип през 1918 година също води до рязък спад в раждаемостта, но през 1920 година той вече е напълно компенсиран. Интересното е, че тогава ефектът, който се наблюдава е глобален, което означава, че не може да бъде обяснен единствено с приключването на Първата световна война, която засяга най-вече европейските държави. Оказва се, че хората просто са родили децата, които преди това са решили да "отложат".

Нещо подобно се забелязва и в момента, според експертите, цитирани от изданието. В Ню Йорк семействата започват отново да се подлагат на репродуктивни асистенции. Д-р Едуард Неджат, който ръководи клиниката Generation Next Fertility в Манхатън отбелязва, че по време на първата вълна на пандемията броят на пациентите му е намалял с 95%, но сега те са повече, отколкото преди появата на COVID-19.

На други места възстановяването се оказава доста по-трудно. В Южна Европа поколението, което пострада от предишната финансова криза през 2008-2009 година и сега вече е на възраст от 30 или повече години, все още изпитва затруднения с намирането на работа и осигуряването на собствено жилище.

"Биологичният часовник тиктака, но въпреки това около една трета от жените на възраст между 18 и 34 години в Испания и Италия, които са планирали да имат дете през януари тази година, са се отказали от тази идея след избухването на пандемията", казва Франческа Лупи от миланския университет Universita Cattolica del Sacro Cuore.

Държавната политика може да изиграе определена роля за промяната на тази тенденция. Освен в борбата с разпространението на самия вирус, държавите могат да предприемат различни мерки за облекчаване на икономическите проблеми, предизвикани от него. Те могат да субсидират достъпа до контрацептиви в бедните държави и да изработят механизми за насърчаване на образованието и грижите за малките деца, които да стимулират създаването на семейства в развитите икономики.

Сравнението между COVID-19 и бедствията от миналото, в лицето на войните, пандемиите и природните катастрофи може да е интересно, но не винаги е полезно. Никога преди човечеството не се е изправяло пред едновременна обща карантина за толкова дълъг период от време.

"Хората може и да са притеснени да раждат деца по време на криза, но изправени пред алтернативата да стоят затворени вкъщи и да нямат възможност за почти никакви социални контакти, те може и да преоценят значението на семейното щастие", смята Рейчъл Сноу от UNFPA.