Една трета от глобалните въздушни линии бяха загубени заради COVID-19
Преди избухването на пандемията от COVID-19 глобалният авиационен бум, който продължи няколко десетилетия, създаде мрежа от близо 50 000 въздушни маршрута.
За по-малко от година близо една трета от тях изчезнаха от световната карта, пише Bloomberg.
Затварянето на границите, карантините в повечето държави и страхът на пасажерите от заразяване по време на пътуване нанесоха тежък удар на гражданската авиация.
С анулирането на хиляди международни маршрути, светът изведнъж спря да се "смалява", обръщайки тенденцията, която се наблюдаваше през по-голямата част от XX и XXI век.
По всяка вероятност в следващите години пътуването във въздуха ще претърпи сериозни трансформации. Дори и и след намирането на ваксина срещу коронавируса, много от директните полети, които свързваха далечни дестинации, вероятно ще изчезнат завинаги.
Основната част от авиомаршрутите, които бяха затворени през 2020 г., са трансгранични. Но има и хиляди вътрешни линии, които също бяха спрени заради опасенията от разпространение на заразата и финансовия натиск върху авиокомпаниите, принудени да съкращават персонал и да "пенсионират" част от самолетите си.
Към края януари световното въздушно пространство беше опасано от мрежа, включваща 47 756 маршрута, по данни на OAG Aviation Worldwide. Повече от половината се намираха в Съединените щати, Европа и Североизточна Азия. В началото на ноември те вече са 33 416.
В малкото туристическо градче Хърви Бей на източното австралийско крайбрежие преди няколко дни пътниците се качиха на последния директен полет до Сидни - основния транспортен хъб в страната.
Полетът е един от осемте регионални маршрута, които авиокомпанията Virgin Australia Holdings реши да затвори след финансовия си колапс през април. Компанията натрупа задължения от над 5 милиарда долара.
Австралийската столица Канбера също беше "отрязана" от света. Градът вече не разполага с директни полети зад граница, след като Singapore Airlines отмени линията до Сингапур през септември.
"Ще бъдат необходими поне четири или пет години, преди въздушната свързаност да се върне на нивата от 2019 г. Някои от загубените маршрути може и изобщо да не бъдат възстановени", смята генералният директор на Асоциацията на авиопревозвачите от азиатско-тихоокеанския регион Субас Менон.
Затварянето на маршрутите със сигурност ще донесе финансови загуби за авиоиндустрията в дългосрочен план. Щетите, нанесени върху глобалната мобилност и техните социални измеренния, обаче са много по-трудни за оценка, пише още Bloomberg.
Преди пандемията авиоиндустрията осигуряваше заетост на 65.5 милиона души, половината от които са свързани с нея индиректно, работейки в различни отрасли на туристическия сектор. Икономическият принос на авиацията към глобалния брутен вътрешен продукт пък се оценяваше на 2.7 трилиона долара.
Добрата новина е, че има и компании, които отварят нови линии, основно на вътрешните си пазари, в опит да компенсират загубените международни дестинации. Пътническият авиотрафик в Съединените щати се върна на над 50% от предкризисните си нива през октомври, а в Китай той вече доближава средните нива отпреди избухването на пандемията.
По-рано тази седмица Singapore Air възстанови директната линия между Сингапур и Ню Йорк, която е най-дългата в света. Островната държава прави всичко възможно да запази влиянието си като световен авиационен хъб.
Само в Азия този месец ще бъдат отворени 790 нови въздушни маршрута, които не съществуваха преди година, по данни на платформата за анализ Cirium. Източният китайски град Юву в провинция Джъдзян ще отвори 90 нови директни линии до Пекин през ноември.
Новите полети обаче няма как да компенсират загубените маршрути в Азия, която от началото на годината с 2 279. През ноември миналата година по това време между Алмати и Нур-Султан в Казахстан бяха извършени над 1000 полета. Тази година няма нито един.
В Съединените щати изпълнителният директор на American Airlines Group Дъг Паркър предупреди, че има реална опасност някои части от страната да бъдат откъснати от въздушния транспорт, ако няма осигурена подкрепа от страна на правителството.
Линиите, които носят най-малки финансови приходи за авиокомпаниите, ще бъдат първите, които ще бъдат съкратени. Индустрията се опитва да запази връзките между водещите транспортни центрове, където е съсредоточена и основната част от трафика.
Това обаче представлява сериозен риск за по-малките градове и по-слабо населените региони, които в бъдеще, ако тенденцията се запази, ще имат все по-ограничен достъп до пътувания по въздух.