Старогръцки, римски, италиански, арабски и турски думи се откриват в запазените от моряците по цялото българско черноморско крайбрежие имена на ветрове. Дългогодишно морско етнографско проучване, направено от специалисти на Центъра по подводна археология между 1979 - 2004 г., събира данни за тези имена. Това разказва за Българското национално радио класицистът д-р Николай Шаранков.

Те са установили 27 различни наименования, като в някои от рибарските общности се пазят данни за повече от един вариант. Най-много запазени варианти - по четири, има в две от южните градчета - Созопол и Приморско.

Те стоят в основата на съвременните ветрови рози в отделните градове. Розата на ветровете е метеорологичен термин и представлява векторна диаграма на ветровете за дадено място и за определен период от време.

Днес повечето ветрове носят имената на посоките на света, но не винаги е било така в древността. Някои от тях имат божествен произход. И до днес са познати боговете от гръцката митология Борей, Зефир, Евър и Нот.

Борей (Бореас) е "севернякът", богът олицетворение на северния вятър. Евър (Еурос) е богът-олицетворение на бурния югоизточен или източен вятър в Средиземноморието. Нот (Нотос) е южнякът, т.е. богът на южния вятър, а Зефир (Зефирос) е богът на западния вятър, довеждащ дъжда.

Изследването на специалистите от Центъра по подводна археология показва ясно разграничение между северното и южното черноморие по отношение на имената на ветровете. На север много по-често имената имат видим турски произход, докато на юг - те са видимо новогръцки или италиански. Експертите използват думата "видим", защото зад привидно турските, новогръцки или италиански думи могат да се открият старогръцки, римски или арабски произход.

Бургас, попада в гръцкоезичната част на българското черноморско крайбрежие по отношение на имената на ветровете. В нея използваните означения в много по-голяма степен се доближават до известната средиземноморска роза на ветровете, чиито корени се намират в греко-римската античност. Такъв е вятърът грео-драмодана - въздушна маса с посока север-североизток. Това съставно наименование има два елемента - драмодана - северен вятър и грео - североизточен.

Вятърът драмодана, често срещан и като трамодана идва от италианското наименоватие Tramontana, в което се открива латинската фраза "trans-montanus", и по думите на д-р Николай Шаранков, означава отвъд планините. Така преводът на драмодана/трамодана е отвъдпланински вятър.

Това е домът на най-лошото време в света (снимки)Връх Вашингтон, в Ню Хемпшир, е най-високият в североизточната част на САЩ, а планината със същото име, в която е разположен, е най-известната на изток от река Мисисипи

Макар и рядко северният вятър по южното ни Черноморие носи и името воряс или бора, което идва от името на старогръцкия бог на северния вятър Борей, известен и като Бореас.

Грео/греос е название, което често се открива във ветровите рози по цялото южно черноморие. Вероятно отново е взето от средиземноморието, където североизточният вятър през средновековието е наречен грекале от венецианските мореплаватели, установили референтната точка на средиземноморската роза на ветровете в Йонийско море. Приема се, че названието грекале означава гръцки вятър, тъй като е идвал от континентална Гърция.

Повечето от останалите ветрове от южночерноморските ветрови рози също са взели имената си от средиземноморските. Така и ние си имаме леванди - за източния. А названието му идва от латинското levo, levare, което може да отведе към гръцката дума анатоле, което означава буквално издигам, повдигам и според д-р Шаранков може да се свърже с изгряването, т.е. издигането на слънцето.

От средиземноморието са заимствани и имената на южния вятър - острия или нотя, на югоизточния - сереко, на западния - боненте, на северозападния - маистро, коментира той пред БНР.

Западният вятър от своя страна се нарича боненте/буненти, а в средиземноморската роза на ветровете името му е Ponente. Названието отново има латински корен - думата pono, ponere (поставям, полагам), свързана със символа на залеза.

За южняка са характерни две имена, които са съответно с гръцки корен - нотя и с латински - острия. Нотя е производно името на древногръцкия бог на южния вятър Нот (Нотос), докато острия идва от латинската дума за юг - auster.

Името на северозападния вятър - мистрал, се свързва с римляните или венецианците и отново води право в Средиземно море. Според д-р Шаранков е вероятно името да идва от латинската дума magister, която означава ръководител или учител. Приема се, че римляните и съответно венецианците са поставяли центъра на своята роза на ветровете или в средата на Средиземно море или в Йонийско море и северозападната посока се е приемала като главна, защото там е бил най-важният град - през Античността - Рим, а по-късно Венеция.

Арабски е произходът на името на югоизточния вятър сереко, който може да се срещне и като сороко, серех(к)о, шерепо, серепо или шареко. В средиземноморската ветрова роза името му е Sirocco и се приема, че произлиза от арабската дума sharqiyya, което означава "източно".

Кога е въведена първата карантина в България?Епидемиите по българските земи имат опустошителна сила. Те влияят не само на демографията, но променят хода на историята


На север по българското черноморско крайбрежие розите на ветровете в голямата си част носят имена, които насочват към турски произход. Понякога обаче зад привидно турските думи прозират старогръцки или арабски корени.

Такъв е случаят с вятъра, наречен поряз, който за различните градчета има различна посока - север, север-североизток или североизток. Думата поряз идва от името на древногръцкия бог Борей (Бореас), а през турски - poryaz, poyraz.

Конкурент на поряз за северната посока при ветровете в северното ни черноморие е илдъз. Така е наречен северният вятър в някои от селищата, но на други места - северозападният. Думата е с турски корен и означава звезда, в стари времена така се е наричала планетата Венера.

Източният вятър носи името гюндурус или подобно на него като гюндуросу и гиндоросу и идва от турската дума за ден, денем.

Караел е западният или северозападният вятър. Идва от турската съставна дума karayel - студен, обикновено северозападен вятър, която е съставена от kara (черен) и yel (вятър). Не случайно в някой случаи западния вятър се нарича и черен.

Югоизточният вихър носи името кабле или къбле и произлиза от арабската дума qibla, която отбелязва посоката, към която се обръщат вярващите мюсюлмани за молитва. Думата навлиза в българския език през турски.

С гръцки произход е друга, идваща от турския език дума, оказваща посоката на вятър от северночерноморските ветрови рози - лодоз. Лодоз за моряците по северното ни черноморие най-често е южният или юг-югоизточният вятър. Названието води началото си отново от древногръцкото божество на южняка Нот (Нотос).