ЕЦБ ще повиши лихвите. Кои са печелившите и губещите?
В четвъртък Европейската централна банка ще започне да повишава лихвените проценти, за да укроти инфлацията.
Търговските банки заемат пари от ЕЦБ, които те на свой ред предоставят на домакинствата и предприятията.
В продължение на години кредитополучателите имаха възможност да се възползват от свръх ниските лихвени проценти, предназначени да стимулират икономическия растеж.
Когато ЕЦБ започне да повишава лихвените проценти, банките ще прехвърлят тези по-високи разходи по заемите върху клиентите си. Всичко - от покупката на жилище до рефинансирането на дълг или получаването на фирмен кредит, ще стане по-скъпо.
Кредиторите също така ще започнат да разглеждат по-внимателно заявленията за кредити, за да се уверят, че не поемат прекалено големи рискове.
Въздействието вече се усеща на пазара на недвижими имоти, където лихвените проценти по ипотечните кредити се повишават през последните месеци.
Но перспективите пред бъдещите собственици на жилища не са толкова лоши, казва Андреас Липков, анализатор в Comdirect.
"Разходите за финансиране на недвижими имоти зависят само отчасти от основните лихвени проценти на ЕЦБ и се определят също така от търсенето и предлагането или от кредитоспособността на кредитополучателя", казва той пред АФП.
Ерата на исторически ниските лихвени проценти на ЕЦБ означаваше, че спестителите не виждаха почти никаква полза от трупането на пари в брой, припомня БГНЕС.
ЕЦБ дори наложи на банките такса от 0.5% за съхраняване на излишните пари в централната банка, за да стимулира кредитирането.
Много от банките на дребно прехвърляха тези разходи върху богатите притежатели на сметки, чиито депозити надхвърляха определена сума. Тези клиенти могат да очакват тази такса да отпадне, когато ЕЦБ се откаже от отрицателната си лихва по банковите депозити.
Тъй като банките приветстват завръщането на по-високите маржове на печалба благодарение на по-големите приходи от кредитиране, лихвените проценти по спестовните продукти също би трябвало да се повишат.
Но високата инфлация означава, че спестяванията все още ще се оскъпяват в реално изражение за известно време, предупреждава Елмар Фолкер, анализатор в LBBW банка.
"Повишаването на основните лихвени проценти (и на лихвите по спестяванията) няма да бъде достатъчно голямо, за да компенсира сегашните високи нива на инфлация", казва той.
Правителствата от еврозоната също ще трябва да се отърват от десетилетието на лесни пари, тъй като държавният дълг става все по-скъп, а последиците за някои от най-задлъжнелите членове на валутния клуб вече предизвикват безпокойство.
ЕЦБ обеща да предложи кризисен инструмент, който да предотврати неоправдано "раздробяване" на пазарите на облигации или рязко разминаване в разходите по заеми между държавите от еврозоната.
Всички погледи са насочени към затъналата в дългове Италия, чиято доходност по облигациите вече се покачи спрямо бенчмарковите германски облигации. Разрастващата се политическа криза, след като министър-председателят Марио Драги предложи оставката си миналата седмица, допълнително стресна пазарите.
Затягането на мерките от страна на ЕЦБ, което се счита за необходимо за укротяване на инфлацията, идва в деликатен момент за правителствата, които намаляват възможностите си за вземане на заеми точно в момент, когато харчат огромни суми, за да помогнат на гражданите да се справят с нарастващите цени на енергията.
Но тъй като ЕЦБ се присъединява към други големи централни банки в засилването на борбата с инфлацията и с нарастващите опасения от рецесия, световните пазари се сриват.
От края на 2021 г. досега Nasdaq в Ню Йорк е спаднал с 30%, тъй като технологичните компании, които изпитват глад за пари, все по-трудно привличат ново финансиране.
Криптовалутите също изпаднаха в немилост, тъй като инвеститорите стават все по-нежелаещи да рискуват, като само през юни биткойнът загуби повече от 40% от стойността си.
Но тъй като ЕЦБ телеграфира за повишаването на лихвения процент с четвърт пункт доста по-рано, финансовите играчи "имаха дълго време да се подготвят, което би трябвало да предотврати големи сътресения" на фондовите пазари, казва Фолкер.