Енергийната криза, отприщена от войната на Русия срещу Украйна, нанася сериозни поражения върху семейните бюджети на потребителите в Европа и паникьосва политиците.

Цените на природния газ са осем пъти по-високи, отколкото бяха миналото лято, а не се очаква кой знае каква промяна в ситуацията през следващата година.

Световните цени на петрола са почти два пъти по-високи от нивото си през януари 2021 г. Резултатът е необуздано покачване на разходите за живот.

До октомври едно домакинство във Великобритания може да плаща повече от 3500 паунда (или над 4200 долара) годишно за енергия - повече от три пъти над сметките за миналата година.

Междувременно, Bank of England предупреждава, че инфлацията ще надхвърли 13% преди края на годината. Годишните нива на инфлация на потребителските цени вече са двуцифрени в половината от страните-членки на еврозоната.

Но, за съжаление, отговорът на политиците, поне до момента, не е особено адекватен, пише The Economist. За да отговорят на растящите цени на енергията и за да ограничат натиска върху потребителите, някои правителства прибегнаха до въвеждане на таван върху цените и намаление на енергийните данъци.

Консерваторката Лиз Тръс, която се бори да стане следващия министър-председател на Великобритания, предложи и намаляване на данъците върху доходите. Но таваните на цените не допринасят за намаляване на потреблението на енергия, а данъчните облекчения не защитават най-бедните слоеве от населението.

И тъй като не се вижда скорошен край на енергийната криза, е време е за малко по-смислени решения и анализи за това как ще трябва да живеем с по-високите сметки за ток и отопление, пише още изданието.

Афганистанските въглища - черното злато на талибанитеБлагодарение на глобалния скок на цените на суровините, предизвикан от войната в Украйна и свързаните с коронавируса прекъсвания на доставките, въглищните мини в Афганистан процъфтяват

Най-евтината защита е да се активизира международната търговия с природен газ. Според изчисленията на Международния валутен фонд, подобна мярка може да намали почти наполовина удара върху брутния вътрешен продукт на най-засегнатите страни.

На следващо място, в рамките на вътрешните пазари, ценовите сигнали играят жизненоважна роля за ограничаване на търсенето и гарантират, че ресурсите ще стигнат там, където са най-необходими.

Таванът на цената на природния газ, използван от генераторите на електроенергия, както в Испания и Португалия, или таванът на битовите сметки, както във Франция, могат да послужат като извънредни мерки, когато шокът е краткотраен. Но днешният недостиг вероятно ще продължи дълго, а потребителите и фирмите трябва да се адаптират към тази нова реалност.

Обнадеждаващото в случая е, че те вече показват признаци на реакция срещу високите цени чрез пестене на енергия. Освен това се оказват по-издръжливи, отколкото си мислеха правителствата и държавните институции.

В Германия, например, фермерите и индустриалците внасят повече амоняк и други енергоемки химикали, вместо да разчитат на по-скъпите суровини, произведени в страната. Проучванията показват, че както германските домакинства, така и фирмите са намалили потреблението си на природен газ спрямо лятото на 2021 г.

Понякога пестенето на енергия може да бъде стимулирано и чрез регулации. Испанските фирми и магазини сега спират осветлението след 22:00 часа, а стандартите за климатизация за обществените и търговските сгради са определени на минимум 27°C.

Енергийните компании също могат да помогнат за промяна на поведението, като информират хората за това колко енергия използват, в сравнение със своите съседи. Такива интервенции са евтини и могат да помогнат за обезвреждането на голяма част от ефектите на високите цени. Освен това, засягайки еднакво богати и бедни, те се възприемат като справедливи.

Служебното правителство: Не сме започнали да търсим контакт с ГазпромИмаме газ до септември, има откъде да намерим и до края на годината

Но правителствата са длъжни да защитят най-нуждаещите се, за които сметките за енергия представляват по-голям дял от семейния бюджет. Политиците не могат да спрат растящите цени на енергията, но могат да определят кой ще понесе основната тежест на икономическия шок.

Подкрепата под формата на отстъпки върху сметките за енергия за най-бедните или дори парични бонуси (както наскоро беше прието в Италия) би помогнала на най-уязвимите социални групи, като същевременно ще насърчава потребителите да пестят енергия, където и когато могат.

Подобно таргетиране е от съществено значение за поддържането на разходите. Според МВФ, някои европейски правителства са на път да изразходват 1.5% от БВП за енергийни политики до края на годината.

Мерките, насочени към най-бедните 20% от населението, обаче възлизат на само 0.4% от БВП, а най-бедните 40% - 0.9 на сто от БВП. Опитът да се "купи" политическа подкрепа чрез помощи за всички е лошо използване на държавния паричен ресурс, предупреждава The Economist.

Кой тогава трябва да плати? Много хора смятат, че това са най-вече енергийните компании, за които се смята, че печелят от създалата се ситуация. Но всъщност, общото данъчно облагане има повече смисъл.

Неочакваните данъци върху производителите на енергия са нежелателни, ако състоянието им следва бума и спада на цикъла на суровините. Това води само до недостатъчно инвестиране, което в бъдеще би предизвикало нови пристъпи на главоломно покачващи се цени, се посочва в анализа на изданието.