За ушите на мнозина терминът „ценова сила“ е мръсна дума. За хората от левия политически спектър той извиква образи на алчни корпорации, които злоупотребяват с господството си на пазара, за да налагат по-високи цени. За икономистите асоциацията е с призрака на "лепкавата инфлация", при която компаниите повишават цените, за да покрият по-високите си разходи. Но, от друга гледна точка, силата на ценообразуването не е кой знае какъв проблем - тя позволява на фирмите да издържат точно на този тип инфлационен натиск, който изпитват в момента. Това е своеобразен "амортисьор" за икономиката, който предотвратява риска от рецесия, пише The Economist.

Последните няколко седмици поставиха ценообразуването в светлината на прожекторите в Съединените щати. Според последните актуални данни корпоративните печалби след облагане с данъци са достигнали 12.1% от брутния вътрешен продукт на САЩ през второто тримесечие, което е най-високото им ниво поне от 40-те години на миналия век.

Когато компаниите обявиха резултатите си за второто тримесечие, много от техните мениджъри отбелязаха именно възможността да повишават цените като спасение от по-високите разходи за заплати и суровини.

Веригата за бързо хранене Chipotle подчерта, че е продавала по-скъпи сандвичи и други хранителни стоки на своята сравнително заможна клиентска база. Шефът на Hilton пък се похвали, че след като е повишил рязко цените на стаите, на фона на силното търсене, хотелската верига е готова за "най-печелившото лято в своята вековна история". Ръководството на технологичния гигант IBM съобщи, че компанията най-накрая „започва да улавя реалността на по-високите разходи в ценообразуването".

Комбинираният ефект от всички тези индивидуални корпоративни решения е поразителен. Близо три четвърти от компаниите в широкия борсов индекс S&P 500 надминаха прогнозите за печалбите през второто тримесечие. Като цяло техните маржове на печалба са приблизително 12% - малко по-ниски в сравнение със същото тримесечие на миналата година, но все още над петгодишната им средна стойност от 11%. Това помага да се обясни възходът на капиталовите пазари, който започна в средата на юни. Освен това е и поредното доказателство, че въпреки всички мрачни прогнози, американската икономика е в сравнително добра форма и не е в рецесия.

Евентуалното свиване на маржовете на печалба би било сигурен знак за спад в бизнес цикъла. Изправени пред по-слаби финансови резултати, фирмите са принудени да намерят начини за намаляване на разходите, които често включват съкращаване на работници. Когато достатъчно голям брой прибегнат до подобни мерки, това се превръща в пречка за останалата част от икономиката. И обратно - стабилните маржове предполагат липса на такъв натиск за намаляване на разходите. По този начин корпоративните резултати от последните няколко месеца са по-скоро на страната на устойчивостта и оптимизма.

Американците задлъжняват все повече заради по-скъпите нови автомобилиСредният размер на заемите за покупка на автомобил е достигнал рекордните 40 290 долара през второто тримесечие


Защо обаче компаниите в САЩ се справят толкова добре? Не е изненадващо, че тези от енергийния сектор са начело на групата, облагодетелствайки се от скока на цените на петрола и природния газ, последвал нахлуването на Русия в Украйна през февруари. Приходите на компаниите в S&P 500, включително на енергийните компании, са нараснали с близо 14% през второто тримесечие в сравнение с предходната година. Ако се изключат енергийните компании обаче, приходите са нараснали с едва 9%, според данните на FactSet, цитирани от The Economist.

Независимо от това, дори като се вземе предвид доминацията на енергийния сектор, рентабилността е впечатляваща. Част от обяснението е, че американските компании имат по-голяма пазарна мощ, отколкото преди няколко десетилетия, което осигурява по-голяма стабилност на печалбите им. По-слабото прилагане на антимонополните закони през годините, както и връщането към мащаба на големите технологични платформи помагат за това.

И все пак стабилността на финансовите резултати през изминалата година се свежда до нещо много по-основно: устойчивостта на балансите както на потребителите, така и на компаниите. В номинално изражение крайното търсене е доста над тенденцията отпреди пандемията, подхранвано и от солидните държавни стимули.

Въпросът е колко дълго може да продължи тази обнадеждаваща тенденция. Песимизмът нараства, докато Федералният резерв повишава лихвените проценти, за да се бори с инфлацията. Някои компании вече съкращават инвестиционните си планове, което може да се отрази и на наемането на нови служители.

Но всичко това се прави от позиция на значителна сила. Икономистът на Jefferies Анета Марковска отбелязва, че Фед в крайна сметка може да бъде принуден да предизвика рецесия, за да ограничи инфлацията, но добавя, че централните банкери ще трябва да се подготвят за сериозна битка, именно поради устойчивостта на корпоративните печалби.

„Това е икономика със силата на Майк Тайсън. Много по-мощна е, отколкото си мислите, и ще бъдат необходими много усилия, за да бъде свалена на земята", казва Марковска.