Завръщането на забранените профили и мрежата на щастието
Откакто Илон Мъск придоби Twitter хаосът в социалната мрежа набира все по-големи мащаби, а постоянните скандали вече започнаха да разгонват рекламодателите.
Последният такъв датира от понеделник. Тогава от компанията обявиха, че разпускат своя "Съвет за доверие и безопасност" – общност от външни експертни организации, които дават съвети по въпроси, включващи онлайн безопасност, човешки и цифрови права, превенция на самоубийствата, психично здраве, сексуална експлоатация на деца и дехуманизация.
И това далеч не е първата подобна новина от последните дни.
Завръщането на забранените профили
Според независим анализ, цитиран от CNN, профилите на хиляди потребители на Twitter, които са били забранени, в момента се реабилитират. В това число такива на членове на крайната десница и потребители, които споделят явна дезинформация.
Масовото възстановяване на акаунти идва, след като новият собственик Илон Мъск заяви в края на миналия месец, че ще предложи "обща амнистия" на много хора, които са били отстранени от платформата. Сред тях са потребители, които популяризират NFT и криптовалути, такива, занимаващи се със спортни залагания, и др. В същото време обаче, алармира CNN, в списъка личат имената на крайно десни фигури като Андрю Англин, бял супремасист, основал неонацисткия уебсайт The Daily Stormer, и Патрик Кейси, който е свързан с крайнодясната група "Америка на първо място" и е разследван за участието му в нападението срещу Капитолия.
Анализът е направен от изследователя и софтуерен разработчик Травис Браун, който през 2014 г. работи в Twitter, а миналата година започва проект за проследяване на речта на омразата в платформата. Той показва, че десетки потребители, чиито забрани са отменени, използват в биографиите на профилите си фрази или хаштагове, свързани с QAnon – американското конспиративно движение, ориентирано към крайната десница в страната.
Тези действия на социалната платформа идват месец, след като Мъск заяви, че ще започне да възстановява повечето забранени акаунти. Преди това той проведе анкета сред последователите си в Twitter за това дали да предложи "обща амнистия на спрените профили, при условие че не са нарушили закона или не са участвали в крещящ спам". Анкетата, която събра повече от три милиона гласа, завърши с повече от 72% гласове в подкрепа на предложението.
Но могат ли да се приемат решенията на Мъск за израз на свобода на словото?
„Той твърди, че иска да защитава свободата на словото, което повдига дебата как трябва да функционират тези социални мрежи. Какво означава свобода на словото? Да можеш да пишеш каквото искаш? Алгоритмите да показват написаното на когото искаш? Кое?“, пита риторично Благослав Михайлов, програмист и създател на онлайн платформата „Стража“, и добавя: „Основният въпрос при социалните мрежи се свежда до алгоритмите, които избират как ще се разпространява съдържанието.
Тези във Facebook и Twitter обаче приоритизират радикално такова. Техният бизнес модел е да показват реклами, а те се появяват, докато потребителите скролват. За да скролват пък, трябва да са емоционално ангажирани със съдържанието. А емоцията, която кара потребителите да се ангажират най-много, е възмущението.“
Затова и много хора предпочитат вместо да стоят в така променящата се среда в Twitter да се огледат за алтернатива. Големият печеливш от това се казва Mastodon – платформа, която Благослав Михайлов определя като шанс за човечеството „да получи по-етична социална мрежа“.
Благослав Михайлов, програмист и създател на онлайн платформата „Стража“ / Снимка: Dobrin Kashavelov/Дигитални истории
Мрежа на щастието?
Mastodon е изцяло десентрализирана социална мрежа, създадена още през 2016 г. с цел да бъде алтернатива на Twitter. Въпреки че има множество сходни елементи в интерфейса и общата логика (като ограниченията за използваните символи) двете платформи имат една огромна разлика – при Mastodon вместо да има една компания или човек, който да взима всички решения, мрежата е разпределена между много различни сървъри, които се управляват от различни хора. И всеки, който пожелае, може да бъде един от тези хора.
„Добра аналогия е електронната поща. Това е една система от по-стара епоха на интернет, когато визията е била мрежата да бъде едно отворено и свободно място, в което всеки може да се включи, а не всичко да е парцелирано между корпорации. Потребителите могат да се регистрират във всеки доставчик на интернет поща и да изпращат имейли до която и да е външна платформа. При Mastodon моделът е същият, но ориентиран към социалните мрежи“, обяснява Благослав Михайлов, който също е администратор на подобен сървър - Masto.bg, и вече има над 170 потребители на него.
Като такъв той е отговорен както за данните на потребителите, така и за модерацията на тяхното съдържание.
„Всеки носи отговорност за собствения си сървър. Ако потребители на един сървър разпространяват вредно съдържание, администраторът е длъжен да реагира чрез инструментите за модерация на социалната платформа. Ако това не се случи, останалите сървъри блокират неговия и отказват да комуникират с него. Разбира се, тъй като няма никакъв централен контрол, никой не може да изгони никого от платформата, но съдържанието може да бъде ограничено в рамките на определени групи, които така или иначе го споделят“, обяснява как става контрола в децентрализираната социална мрежа създателят на „Стража“.
Относно предимствата, които дава за бизнеса Mastodon, той посочва, че за разлика от централизираните социални мрежи, където една страница може да бъде свалена от администратора, независимо колко е инвестирано в нея, то тук не е така. При различни проблеми информацията може да бъде прехвърлена на друг сървър, заедно с базата данни от последователи.
Разбира се, липсата на централизиран контрол носи и своите рискове. В Mastodon вече се появяват характерните за останалите мрежи проблеми с тролове и ботове, но Благослав Михайлове е категоричен:
„Проблемът на основните социални мрежи не е, че създават „балони“, а какво правят вътре в тях. Всъщност алгоритмите дават глас само на най-радикалните мнения. По този начин дори хората в двата балона да не се мразят, когато Facebook, например, дава гласност предимно на най-емоционално заредените спрямо другата група коментари, това рано или късно става. За разлика от това Mastodon е един дългосрочен модел, експеримент могат ли потребителите да се откъснат от контрола на корпорациите и да бъдат по-щастливи в социалните мрежи“.
И ако определението „мрежа на щастието“ ви се струва прекалено, то замислете се над това – алгоритмите на Mastodon не приоритизират агресивното поведение, което прави тона на разговорите в мрежата значително по-приятелски, а потребителите – значително по-спокойни.
От Иван Гайдаров