Всеки цикъл на ръст на лихвите през последните 70 г. е завършвал с рецесия
Една от мистериите за първите два месеца на годината беше фактът, че икономиката на САЩ изглежда поема вълната от повишаване на лихвените проценти на Федералния резерв без сериозни проблеми.
След събитията от последните две седмици това вече не изглежда така.
"Всеки цикъл на повишаване на лихвите през последните 70 години е завършвал с рецесия (около 80% от времето) и/или финансова криза (през 1984 и 1994 г.)", казва Греъм Секер, главен европейски стратег за Morgan Stanley в Лондон, цитиран от MarketWatch.
"Преди седмица можеше да се спори, че това е просто едно теоретично наблюдение, но сега знаем, че този път няма да е различно", добавя той.
Коментарите му дойдоха, след като три американски банки се сринаха, а федералните власти организираха големи банки да депозират 30 милиарда долара в First Republic Bank, за да предотвратят четвърти колапс.
Акциите на Credit Suisse междувременно се сринаха тази седмица заради притесненията за оцеляването ѝ.
Секер отбелязва, че финансовите кризи не винаги водят до икономически рецесии, какъвто пример могат да бъдат 1984, 1987, 1994 и 1998 година.
"На този етап обаче смятаме, че пазарите следват подхода "виновен до доказване на противното". Причините са:
1) перспективата за съществено затягане в нивото и стандартите на кредитиране от банките след последните събития;
2) фактът, че последните събития се случват в момент на дълбоко обърнатата крива на доходността.
Силното представяне на европейските акции за годината до миналата седмица беше обусловено от финансови и циклични причини, добавя Секер. Но сега, казва той, "ние сме уверени, че икономическите перспективи са се влошили и че вероятността за продължаващо подобряване на макроданните започва да намалява".
Morgan Stanley препоръча повишаване на инвестициите в телекомуникационния сектор, както и "повторно насочване към качествени и технологични компании".
Банките се очаква да бъдат волатилни, но препоръката е да се използва всяко покачване за продажби, като същевременно се запази по-голямо тегло в сектора.
"Невъзможно е да се определи каква част от по-слабото представяне на европейските банки се дължи на опасенията относно перспективите за нетния им лихвен марж или рисковете от разпространение на заразата в сектора", казва стратегът на Morgan Stanley.
"Въпреки че все още виждаме определена привлекателност в европейските акции спрямо глобалните им конкуренти заради нивото на печалбите и пазарните им оценки, ротацията на инвеститорите от "циклична акции" обратно към качествените имена в технологичния сектор не е предпоставка за продължаващо по-добро европейско представяне", казва той.