Ще щракне ли юридическият капан за новите санкции на ЕС срещу Русия
Европейската комисия предложи нови мерки като част от 11-ия кръг от санкции срещу Русия.
Целта е "пресичане" на заобикалянето, както се изрази председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на посещението си в Киев за Деня на Европа.
При положение че повечето търговски отношения между ЕС и Русия са силно ограничени или направо забранени, сега Брюксел посочва с пръст всички физически лица, компании и дори държави, заподозрени, че помагат на Москва да избегне санкциите, обяснява Euronews.
"Напоследък наблюдаваме ръст на изключително необичайни търговски потоци между Европейския съюз и някои трети страни - тези стоки след това се озовават в Русия", допълни фон дер Лайен.
Въпреки че подробностите на предложението не бяха оповестени публично, новата мисия за преследване на руските поддръжници веднага повдигна въпроса за проблем, който от години създава затруднения в блока: екстериториалността.
Границите на юрисдикцията
Като инструмент на външната политика санкциите се прилагат по преценка на суверенните държави, за да накажат това, което те считат за незаконно или поне за укоримо поведение, извършено от друго лице, организация или държава.
Санкциите могат да служат и за допълнителни цели, като икономически натиск, възпиране, изолация и критика.
Замразяването на активи, забраните за пътуване и търговските ограничения са сред най-често прилаганите ограничителни мерки. Всички те обаче попадат под един голям общ знаменател: въвеждат се само в рамките на юрисдикцията на санкциониращата държава.
Всъщност, санкциите не се налагат на територията на Русия, тъй като ЕС по очевидни причини няма юрисдикция на територията на страната.
Вместо това блокът налага задължения на собствените си държави членки и дружества относно взаимодействието им с Русия. Например, на европейските компании е забранено да внасят руски въглища.
Този начин на работа дава на страните голяма свобода на действие - от целенасочени ограничения върху определени ключови продукти до забрани, които обхващат цели сектори.
През последните години обаче се появи нова стратегия за налагане на максимално съответствие, най-вече от страна на Съединените щати, които насърчиха използването на екстериториалност, известна също като вторични санкции, по отношение на субекти, които попадат строго извън тяхната юрисдикция.
Пример за такъв случай е когато администрацията на бившия президент Доналд Тръмп се оттегли от ядрената сделка с Иран, въведе отново санкциите, които преди това бяха отменени и заплаши да накаже дружествата, които все още извършват дейност с Техеран, независимо от тяхното географско местоположение или собственост.
Брюксел реагира с възмущение: Защо европейските фирми да се съобразяват с американското законодателство? Защо европейските инвеститори да плащат цената на едностранно решение, взето във Вашингтон?
Но само мисълта за загуба на достъп до долара накара европейците да настръхнат, тъй като бяха принудени да избират между могъщия американски финансов пазар и проблемната иранска икономика.
"Говорим за разширяване на обхвата на вътрешното законодателство в чужбина. Това са екстериториални санкции, които най-вече обезкуражават дружествата и физическите лица от трети страни да правят бизнес с държавите, срещу които са насочени санкциите", заяви пред Euronews Виктор Сеп, доцент по право в университета в Гронинген.
"САЩ разширяват юрисдикцията си върху лица, които не са граждани на страната, в доста широк мащаб. Като се има предвид, че много големи компании имат връзки със САЩ, то американските закони имат значителен обхват, особено в областта на международното банкиране.", допълва доцентът.
ЕС традиционно се противопоставя на всякакъв вид екстериториални санкции с аргумента, че те нарушават неговия суверенитет и независимост.
Ожесточената му съпротива беше изразена в закон от 1996 г., известен като "Статут за блокиране", който е пряк отговор на санкциите на САЩ, наложени на Иран, Куба и Либия.
Статутът забранява на операторите от ЕС да се съобразяват с екстериториални санкции, обезсилва решенията, издадени от чуждестранни съдилища, и позволява да се търси обезщетение за нанесени вреди.
По-късно той беше актуализиран, за да се противодейства на американските ответни мерки в случая с Иран, въпреки че по това време отливът на европейски компании от Техеран беше неудържим.
"Европейският съюз винаги разглежда екстериториалните санкции като нещо, което противоречи на международното право. Санкциите на ЕС никога не са били екстериториални, което означава, че те не се прилагат за дружества или физически лица извън ЕС, които извършват стопанска дейност изцяло извън Съюза.", обяснява доц. Виктор Сеп.
Тази отдавна установена опозиция стигна до краен предел миналата година, когато Г-7 въведе своя ценова граница за руския суров петрол.
На хартия ограничението беше основна санкция. Но на практика то имаше отзвук в целия свят, тъй като много други държави бяха принудени да следват ограничението, за да се сдобият с евтин руски петрол, чиято търговия зависи от западните застрахователни и корабни фирми.
Преодоляване на ограниченията
В 8-ия пакет ЕС се споразумя за разпоредба за включване в черния списък на лица с всякаква националност, които улесняват избягването на санкции.
Единадесетият кръг ще отиде много по-далеч, насочвайки се към компании или цели държави, обвинени в продажба на санкционирани стоки на Русия, допълва още Euronews.
Но за да принуди субекти извън ЕС да спазват законодателството му, блокът ще се нуждае от достатъчно силен лост, който да накара другите да се замислят.
САЩ налагат своите санкции в световен мащаб, като използват долара като средство за въздействие. Едва ли еврото ще възпроизведе същия ефект, което означава, че ЕС ще трябва да предложи допълнителни икономически елементи, които да използва като разменна монета.
"Европейският съюз до известна степен е новак в сферата на вторичните санкции", заяви Том Руис, професор по международно право в университета в Гент, цитиран от Euronews.
"Европа не разполага със същото влияние като САЩ, предвид американската финансова система и доларът, който е жизнена сила за широк кръг финансови институции по света. Бих казал, че това е нещо уникално за САЩ.", допълва проф. Руис.
По думите му, ЕС разполага с три възможни начина за ограничаване заобикалянето на санкциите:
На практика той се изразява в замразяване на активи и забрана за пътуване, нещо подобно на назоваване на имена. Експертите твърдят, че включвайки неруски компании в списъка, ЕС може да избегне екстериториални мерки и свързаните с тях ответни такива.
Новите заподозрени
Други обаче виждат ситуацията по различен начин.
Китай – страна, която е подложена на контрол заради тесните си военни и икономически връзки с Русия, отправи недвусмислено предупреждение към Брюксел.
"Ние сме против това държавите да въвеждат екстериториални или едностранни санкции срещу Китай или която и да е друга държава в съответствие със собствените си вътрешни закони. Ако това се случи, ние ще реагираме строго и твърдо", заяви Цин Ган, министър на външните работи на Китай, по време на посещение в Берлин.
Възможността за китайски контрасанкции, от каквито ЕС е страдал в миналото, може да накара държавите членки да предприемат по-целенасочен подход към ограничаване на конкретен износ, а не към наказване на компании или държави, обяснява Мария Шагина, старши научен сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания (IISS).
"Берлин и Париж са "алергични" към всякакво използване на екстериториални санкции, така че новите обозначения ще трябва да имат връзка с ЕС, което означава, че трета държава може да бъде добавена към списъка със санкции на ЕС, ако те бъдат нарушени. Това е доказателство за един по-настъпателен и геополитически ЕС, който е готов да разшири възможностите си", коментира още Шагина пред Euronews.
"Големият въпрос е кои държави ще попаднат в списъка? Казахстан и Армения са по-вероятни, отколкото Китай или Турция.", допълва тя.
Урсула Фон дер Лайен успокои, че предстоящият механизъм ще бъде използван "предпазливо", като "крайна мярка" след "много старателен анализ на риска".
Това отразява неудобното положение, в което се намира ЕС, раздвоен между отвращението си към екстериториалността и желанието си санкциите да бъдат ефективни, допълва Euronews.
Независимо от крайния резултат от преговорите, следващият кръг от санкции ще трябва да се справи с присъщата си слабост, която намали ефективността на предишните десет пакета. Те са разработени и договорени колективно, но прилагането им се осъществява на национална основа, което води до асиметрични резултати.
За разлика от ЕС, САЩ прилагат санкциите си с пълната мощ на федералното правителство.
При въвеждане на нови санкции, мишените винаги се приспособяват, като търсят начини за заобикаляне. Това важи с пълна сила сега, когато залогът е много висок, защото мишената е една от най-големите икономики в света. Това е постоянна игра на котка и мишка. И все още не сме видели края й, допълват анализатори.