Без въглероден отпечатък: Възможно ли е човек да не вреди на околната среда
В края на 2020 г. британката Кариз Менпрайс си поставя необичайна новогодишна резолюция – да живее с минимално въздействие върху климата.
Изразено в числа това означава да намали въглеродния си отпечатък до 2.5 тона годишно.
Възможно ли е изобщо това?
Терминът „въглероден отпечатък“ означава всяка промяна в климата, предизвикана от човешка дейност. В него се включват различни газове като въглероден диоксид, метан и др. Т.е. независимо дали става дума за производство, придвижване с кола, готвене, пътуване със самолет или влак, това оставя климатична следа. И колкото по-голяма е тя, толкова по-зле за околната среда.
Усилията за намаляването на промените в климата са започнали преди десетилетия, но към момента като че ли особен успех няма. В същото време много хора демонстрират желание да живеят по-природосъобразен начин на живот, но не знаят как точно да го направят.
Бидейки един от тях, Менпрайс решава да се опита да го направи, пише BBC. Тя работи в НПО, занимаваща се с проблемите на климата, и знае, че средногодишният въглероден отпечатък на един човек във Великобритания е около 8.5 тона. Това означава, че тя трябва така да пренареди живота си, че да постигне около четирикратно намаление.
Но в усилията си да постигне това тя се сблъсква с ежедневни трудности.
Първо е придвижването. Менпрайс ходи на работа с кола и няма достатъчно пари, за да си купи електрическа. Така и остават няколко възможности. Да ходи пеша не е опция, защото разстоянието е голямо. Да се придвижва с градски транспорт също не е съвсем удобно. Остава колело или електрическа тротинетка. Но какво се случва, ако там, където човек живее няма добре развита велоалейна мрежа? Много просто – мечтите за намаляване на карбоновия отпечатък си остават мечти.
Така се оказва, че дори човек да има голямо желание, ако не намира подкрепа в инфраструктурата и съотвените политики, е просто невъзможно да се справи.
По същия начин стои въпросът и с жилището. Чудесно би било ако поне част от електроуредите в него се захранват със слънчева енергия. Но ако към собствениците няма такова изискване и подкрепа (грантове, данъчни отстъпки, програми за купуване на соларни панели), просто няма как това да се случи.
„Имаме нужда от промяна както на индивидуално, така и на системно ниво“, казва Луис Акенжи, директор на института HotorCold. Тази организация работи по въпросите на устойчивото развитие. Според Акенжи предпочитанията на индивдуални потребител влияят върху прилаганите политики и обратното. Т.е. ако човек поиска повече велоалеи, а местната власт не е се задоволи само с минимума, който може да постигне, в крайна сметка вероятно ще се стигне до една по-развита мрежа за придвижване.
Възможни ли са 2.5 тона карбон?
В известен смисъл това е произволно избрано число. По света има държави, които замърсяват много повече. В САЩ, Канада и Австралия например се смята, че всеки човек е отговорен за 16-17 тона вългероден диоксид годишно. Иначе казано нивото, при което се счита, че човешкото влияние върху климата е поносимо, трябва да се избира спрямо региона.
Според прогнозните на Intergovernmental Panel on Climate Change при прилагане на правилните политики по отношение на инфраструктурата и технологиите добрите резултати са възможни. За да се случи това обаче се нужни и сериозни промени в начина на живот. Според IPCC светът трябва да достигне до нулеви емисии през 2050 г., ако иска да спре повишаването на световните температури до 1.5 градуса.
Една от съществените промени със сигурност трябва да е в транспорта – повече електрически средства за придвижване, повече велоалеи, повече пешеходни алеи.
Но само това няма да е достатъчно.
Друг проблем, с който Менпрайс се сблъсква, е храненето. Смята се, че за намаляване на отделянето на вредни газове в важно да се премине към растителна диета. Това вече означава сериозна промяна в начина на живот. За Менпрайс не би било толкова драматично, защото тя така или иначе е вегетарианка. Други хора обаче вероятно не биха реагирали толкова спокойно.
Как би изглеждала такава диета? Повече зеленчуци и бобови храни, по-малко месо и млечни храни. Някои изследователи твърдят, че идеалният вариант би бил зеленчуци и ядки. Други, не толкова радикално настроени, все пак допускат яденето на месо и млечни продукти, но по-рядко.
Задачата с проследяване на собствения карбонов отпечатък става още по-трудна, ако човек е решил да следи и колко вредят на околната среда продуктите и вещите, които си купува. По-малко количества вредни газове означава по-малко производство. Иначе казано – по-малко вещи или поне направени от по-устойчиви материали. Това не е заговор за ликвидиране на дрехите и технологиите, просто по-различен поглед към производството и употребата им.