“Мозъчен атлет“ е необичаен термин, но има хора, които смятат себе си за такива. Подобно на спортистите, и те тренират, но не мускулите, а ума си.

Крайната цел е способност за запаметяване, непонятна за обикновения човек.

Например – подредбата на цяло тесте карти в рамките на секунди. И след това точно възпроизвеждане. Или дълги списъци с числа, имена и т.н.

Тези хора се явяват на състезания и печелят титли. Да, това е световният шампионат по запаметяване.

Алекс Мълен от американския щат Алабама е неколкоратен победител.

Завършил е биомедицина и приложна математика. Като ученик се увлича от плуване и тенис. След това обаче започва да проявява интерес към състезанията по памет. През 2015 г. печели едно от тях, а след това продължава да се явява. Личният му рекорд е запаметяване на тесте карти за малко над 15 секунди. През 2017 г. в рамките на един час той успява да запомни 3238 числа. Но как?

Пред The Guardian Алекс разказва, че всичко е започнало с книгата „Moonwalking with Einstein: The Art and Science of Remembering Everything“.

В нея авторът Джоел Фоер говори за техниката „дворец на паметта“. Най-просто казано това е въображаемо място, в което човек „складира спомени“. И понеже мозъкът помни много по-добре картини и пространства, отколкото числа и имена, обучаващите се в този метод залагат именно на това.

„Аз използвах къщата, в която съм израснал като един от моите дворци. Ако се опитвах да запомня карти, първата спирка беше навън, при пощенската кутия. Там „оставях“ две от картите и ги свързвах с образа на Майкъл Джордан, който прави забивка в пощата ми. Следващата спирка беше алеята към паркинга. Там също оставях две карти и си представях Гандалф от „Властелинът на пръстените“, разказва Мълен.

Всъщност според него мозъкът помни много по-добре, ако човек му задава възможно най-нелепите картинки и се опитва да ги свърже с нещото, което трябва да запомни. Например – ако се опитваш да запаметиш списък за пазаруване – хляб, мляко, сирене и т.н. Тръгваш по улицата към магазина и можеш да си представиш, че покривът на съседната сграда е направен от хляб, а прозорците – от сирене. Мозъкът запазва тези образи и при нужда ги вади на повърхността. Друг начин за развиване на тази способност е помнене чрез асоциации с думи. Прилага я Рон Уайт, също шампион от състезанията по памет. „В главата си имам списък, в който Стийв е равно на фурна (Steve-stove), Лиса значи Мона Лиза, а Брайън – мозък (Brian-brain). И когато се запозная с някого на име Брайън, мисля за мозък. И името му се появява“, обяснява той.

Всичко това изглежда като нещо свръхчовешко, но всъщност не е. Вярно е, че в началото всеки е въодушевен от резултатите. Или както казва Алекс Мълен:

“Първият път, когато запомних списък за пазаруване с 20 неща, се почувствах като суперчовек. Но истината е, че всеки може да го постигне“.

И други, научили се да използват тази техника, са на същото мнение. Според тях не е нужно човек да има три висши образования и докторска степен в много сложна област. Е, вероятно биха помогнали, но не са задължителни.

Важното са ежедневните тренировки и промяната в начина на мислене. Някои дори твърдят, че това може да се постигне в рамките на шест-осем седмици, стига човек да има желание.

“Тренирам по 3-4 часа на ден. Числа, карти, имена и лица. Много хора си мислят, че това не е за тях, защото имат ужасна памет. Но точно това е интересното, аз също не помнех добре, но пък имах желание да променя това“, казва Нелсън Дели, също първенец от състезанията по памет.

След всичко казано до тук е логично да се попита какво правиш с тази способност. Освен да се фукаш пред приятели, разбира се.

Доста хора използват тази техника за учене, например на чужди езици. Други организират по-добре ежедневието си, защото не забравят какво трябва да свършат. Възможностите са безкрайни.

Но пък може да се появи и притеснението дали цялото това натоварване не вреди по някакъв начин.

Шампионите са убедени, че не. Алекс Мълен например твърди, че ежедневието му почти не се е променило, но пък е неизбежно да прилага техниката, защото се е превърнала в рефлекс.

„Когато се запознавам с някого, почти винаги превръщам името му в образ. Например Катрин ми звучи като бягаща котка (Katherine-cat run), така че запаметявам бягаща котка около лицето на този човек. Никога не съм се смятал за особено креативен човек, но мозъчните спортове разкриха непозната моя страна“, казва той.