Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не одобри двата законопроекта на парламентарната група на „БСП за България“ за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), съобщи БТА.

Единият от тях предвижда две промени. Едната е пенсиите, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, да се преизчислят от 1 юли 2023 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж.

Другата – пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2000 г., включително, да се преизчислят от 1 юли, като индивидуалният коефициент се умножи по средномесечния осигурителен доход за 2021 г., след което размерът на пенсиите да се определи при условията и по реда на чл. 79, 75 и 79.

Социалните партньори не постигнаха съгласие и по другия законопроект за изменение в КСО.

С него се предлага размерът на обезщетението при отглеждане на дете до двегодишна възраст да бъде обвързан с размера на минималната работна заплата.

В мотивите се посочва, че целта е трайно уреждане в законодателството на размера на обезщетението, съобразено с икономическата динамика в страната. Вносителите уточняват, че за 2023 г. предвиденото обезщетение е 710 лв, въпреки че за 2023 г. МРЗ е 780 лв.

940 лв. минимална заплата предлага министерството на финанситеТова е заложено в 3-годишната средносрочна прогноза

НСТС не постигна съгласие и за повишаване размера на минималната работа заплата (МРЗ) от 1 юли 2023 г., вместо от 1 януари 2024 г. Това съобщи на заседанието на Съвета Лазар Лазаров, служебен министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика, след обсъждане на предложението.

Размерът на МРЗ да бъде определен от правителството до 31 май и да се прилага от 1 юли тази година предвижда предложението на вносителите – председателят на „БСП за България“ Корнелия Нинова и народни представители.

Според него минималната заплата трябва да стане от 1 юли 850 -890 лева, уточнява БТА.

В мотивите към законопроекта се припомня, че по предложение на „БСП за България“ бе въведен механизъм за определян на МРЗ в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Синдикатите подкрепиха предложението, работодателите бяха против.

Къде са най-високите заплати у нас в годината на възстановяване от COVID-19Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2021 г. е в община Челопеч

„Нееднократно сме изразили нашето становище, въздържаме се от подкрепа на този законопроект“, каза Лазаров и добави, че повишаване на МРЗ от предложената дата изцяло изключва възможността да се осъществи съгласуване на нормативните актове.

„Ние не подкрепяме изпреварващото влизане в сила на действие във връзка с натиска върху публичните финанси и обществените системи в тази ситуация“, допълни още Лазаров.

Той посочи, че служебният кабинет не може да предприема такива действия, които имат дългосрочен ефект върху бюджетните системи. „Така че се въздържаме от подкрепа“, добави вицепремиерът по социалната политика.

Представителите на работодателските организации също се обявиха против законопроекта. От БТПП, БСК, КРИБ, АИКБ казаха, че категорично не подкрепят покачване на МРЗ от 1 юли с аргумента, че не отговарят на изискванията на нормативната уредба.

КТ "Подкрепа" и КНСБ подкрепиха законопроекта, като техните представители казаха, че предложеното междинно увеличение би намалило натиска, който би се получил през януари 2024 г.

"Увеличението на МРЗ не обезсмисля социалния диалог, както смятат от бизнеса, защото МРЗ може да бъде надграждана на база на социалния диалог чрез колективното трудово договаряне", смятат от синдикатите. Те са на мнение, че сегашното равнище на МРЗ от 780 лв. е много ниско.

До 20 000 лв. за хора с увреждания за стартиране на собствен бизнесСредствата се отпускат от Агенцията за хора с увреждания за покриване на разходи за учредяване на ново предприятие, строително-ремонтни работи, оборудване на работни места, стартов минимален оборотен капитал и кратък обучителен курс за собственика на предприятието

НСТС не постигна съгласие и по Проект на Постановление на Министерския съвет (МС) за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съобщи още БТА.

Промените целят да се реши проблемът със забавяне на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане (ТНР/ВСУ), осъществявана от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК).

Без консенсус в Тристранния съвет за бюджета на ДООДържавата, бизнесът и синдикатите не се разбраха за парите в общественото осигуряване

С друга част от предложенията се предвижда регламентиране на задължението на Районните здравни инспекции да уведомяват служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров каза, че онова, което е направено, е не да се решат всички проблеми, а да се направи опит за ускоряване на процедурите. Това, което е предложено, се концентрира върху принципите, които в момента работят, коментира още той. Лазаров обясни, че се цели правилата да се спазват от всички комисии.