„Порно за отмъщение“. Как се бори законът със споделянето на интимни кадри
В идеалния случай всеки човек на тази планета би следвало да знае, че никога не бива да се снима, правейки секс. Още по-малко да се съгласява друг да го снима и да държи записа или снимката. Но не живеем е идеален свят. Именно затова проблемът с т.нар. порно за отмъщение (revenge porn) става все по-сериозен.
Пострадали от подобно нещо вече са милиони хора по света, в масовия случай – жени. А публикуване на такава снимка или видео има потенциала наистина да съсипе човешки живот и да доведе до фатални последици – например самоубийство.
Само се замислете, че заради една снимка или запис може да загубите работата си, да имате проблеми с приятелите или семейството си, да ви се налага да водите битки, само за да свалите голия си образ от интернет и кой знае какво още.
На много хора им се налага да преживеят именно това. В страни като САЩ от години приемат, че проблемът с порното за отмъщение заслужава сериозно внимание от властите. В отделни щати (Ню Йорк например) вече е прието и законодателство, според което нарушителите се наказват със затвор и глоба.
Какво е порно за отмъщение?
В САЩ е прието, че зад този термин се крие всяко публикуване без съгласието на заснетия на негова снимка с интимен характер, запис на сексуален акт и т.н. Под публикуване тук не се разбира само качване някъде онлайн, а и препращане на други потребители без съгласие.
Щатското законодателство не е единственият опит на тамошните власти да се справят с проблема. Още докато беше главен прокурор на Калифорния сегашният вицепрезидент Камала Харис стана известна с борбата си да прокара на местно ниво норми, които да наказват подобни провинения. След това като сенатор продължи с усилията, но вече на федерално ниво.
Но дори и кадрите да не бъдат публикувани, те пак могат да бъдат използвани за тормоз и изнудване на заснетите. Такива случаи има много. Затова е важно да се знае, че просто да кажеш „Не се снимайте и няма да имате проблеми“ не е достатъчно. Често пъти подобни кадри са правени от хора, на които жертвите са имали доверие – най-вече интимни партньори.
След време обаче връзката бива прекъсната, а единият от двамата решава да си отмъсти. Има обаче и друг вариант – снимките може да са откраднати чрез хакване на устройство или облачна технология за съхранение.
Още по-сериозен е проблемът как кадрите да бъдат премахнати след като вече веднъж са били публикувани.
Преди години известното шоу Last Week Tonight прави предаване по темата. Авторите установяват нещо стряскащо – в повече от половината американски щати по онова време порното за отмъщение не е незаконно. Затова на жертвите им остават много малко опции – например да заведат гражданско дело срещу извършителя, но това струва скъпо.
Друг вариант е да поискат съответният уебсайт да свали изображенията, обяснявайки, че имат авторско право върху тях. За да се случи това обаче веднъж посраменият публично човек трябва да премине през истинска лудост. Той трябва да докаже, че наистина е неговото тяло на снимките, т.е. трябва отново да се снима гол и да прати изображенията на държавната институция, занимаваща се авторско право и едва след нейното решение, присъждащо му право, може да поиска свалянето им на това основание.
Днес ситуацията е различна. Общо 48 щата имат някакъв вид законодателство срещу порното за отмъщение.
В ЕС, който се слави със склоността си да регулира какво ли не, също има проблем с този тип видеа. Вярно е, че на територията на съюза действа GDRP, който теоретично би следвало да пази от злоупотреба с лични данни, но запознати с прилагането на неговите разпоредби казват, че е много трудно да накараш платформа или уебсайт да свали публикувано без твое съгласие видео, освен ако те самите не желаят да го направят. Ето защо отделните държави-членки започнаха самостоятелно да приемат законодателство в тази посока.
През 2020 г. ирландският парламент одобри до десет години затвор за онлайн тормоз и публикуване на порно за отмъщение. Същата година и в Белгия бяха приети по-строги наказания с глоби до 15 хил. евро и наказателни присъди.
В България няма конкретно законодателство по този проблем. Но пък производството и разпространение на порнографско съдържание е забранено на общо основание и се наказва.
Отделно от това има немалко неправителствени организации, които се опитват да помагат на жертвите на онлайн тормоз. Често пъти работещите там също са пострадали. Като Лия Джулиет, основател на MarchAgainstRevengePorn. Нейни интимни снимки са публикувани в интернет от момче, на което ги е изпратила, когато и двамата са ученици. За разлика от други обаче Джулиет решава да не чака кротко всичко да отмине, а точно обратното. Днес представя себе си като активист в областта. Участва в различни инициативи, чиято цел е да се обърне по-сериозно внимание на проблема.
„Досега не съм съжалила, че съм разказвала историята си милион пъти. Това наистина спаси си живота ми и ми даде възможност да помагам на други хора“, казва тя пред CNN.
Според тези организации е много важно хората, попаднали в капана на порно отмъщението, да разберат, че вината не е тяхна. Да, те биха могли да са ядосани на себе си, защото са били снимани, но това е друга тема. Публикуването на кадрите е решение, в което те нямат участие.
Британската организация Revengepornhelpline например съветва жертвите никога да не се паникьосват, а още по-малко да се опитват да избягат от проблема. Тъкмо обратното, колкото и на човек да му се иска всичко внезапно да изчезне от интернет, той трябва да действа спокойно и да събере скрийншотове и линкове на публикациите.
Друг съвет е да прекрати всякаква комуникация с онзи, който е публикувал съдържанието. И не на последно място – да подаде сигнал в полицията и потърси адвокатска помощ.