Индия стартира третата си мисия до Луната, като целта й е да бъде първата страна, кацнала в близост до слабо проучения южен полюс на естествения ни спътник.

Космическият кораб Chandrayaan-3 с орбитален модул, спускаем модул и марсоход излетя в 14:35 ч. днес (09:05 ч. по Гринуич) от космическия център Шрихарикота, съобщи BBC.

Очаква се спускаемият апарат да достигне Луната около 23-24 август.

Ако успее, Индия ще бъде едва четвъртата страна, която ще осъществи меко кацане на Луната, след САЩ, бившия Съветски съюз и Китай.

Хиляди наблюдаваха изстрелването на апарата от галерията за зрители, а коментаторите определиха гледката като "величествена". Успехът беше посрещнат с радостни възгласи и бурни аплодисменти от тълпата и учените.

Chandrayaan-3 започна пътуването си към Луната, заяви ръководителят на Индийската организация за космически изследвания (Isro) Срийдхара Паникер Соманатх.

Новата мисия идва 15 години след първата, която осъществи "първото и най-подробно търсене на вода на лунната повърхност и установи, че Луната има атмосфера през деня", заяви Милсвами Анадурай, директор на проекта Chandrayaan-1.

Ракетен двигател от Blue Origin на Джеф Безос се взриви по време на тестТова е огромен провал с потенциални последици за клиентите на предприемача

През юли 2019 г. беше изстрелян Chandrayaan-2, който също се състоеше от орбитален апарат, спускаем модул и роувър - но той беше само частично успешен.

Неговият орбитален апарат продължава да обикаля и да изучава Луната и до днес, но спускаемият апарат-роувър не успя да направи меко кацане и се разби по време на приземяването заради "повреда в спирачната система в последния момент", според учените.

Chandrayaan-3 тежи 3900 кг и струва 6,1 млрд. рупии (75 млн. долара), има "същите цели" като предшественика си - да осигури меко кацане на повърхността на Луната.

Спускаемият му апарат (наречен Викрам, на името на основателя на Isro) тежи около 1500 кг и пренася 26-килограмовия роувър, който е наречен Pragyaan - санскритската дума за мъдрост.

След излитането днес, апаратът ще навлезе в орбитата на Луната за около 15-20 дни. След това учените ще започнат да намаляват скоростта на ракетата през следващите няколко седмици, за да я доведат до точка, която ще позволи меко кацане. Ако всичко върви по план, шестколесният роувър ще се катапултира и ще обикаля скалите и кратерите на повърхността на Луната, събирайки важни данни и изображения, които ще бъдат изпратени на Земята за анализ.

"Марсоходът носи пет инструмента, които ще се фокусират върху установяването на физическите характеристики на повърхността на Луната, атмосферата в близост до повърхността и тектоничната активност, за да се проучи какво се случва под повърхността.

Надяваме се, че ще открием нещо ново", обясниха учени, цитирани от Mirror Now.

Китай изпрати първия си цивилен астронавт в КосмосаКосмическата администрация на страната потвържди плана си за пилотирано кацане на Луната до 2030 г.

Южният полюс на Луната все още е до голяма степен неизследван - площта на повърхността, която остава в сянка там, е много по-голяма от тази на северния полюс, което означава, че има вероятност в областите, които са постоянно в сянка, да има вода.

През 2008 г. Chandrayaan-1 първи откри вода на Луната в близост до южния полюс. "Ако искаме да направим значимо научно откритие, трябва да отидем в нов район като южния полюс, но там има по-големи рискове за кацане.", казва учените.

Според тях, данните от катастрофата на Chandrayaan-2 са "събрани и анализирани" и това е помогнало за отстраняването на всички грешки в последната мисия.

"Орбиталният апарат от Chandrayaan-2 предоставяше изображения с много висока разделителна способност на мястото, където искаме да кацнем, и тези данни бяха добре проучени, така че знаем колко камъни и кратери има и разширихме областта на кацане."

Кацането трябва да бъде "абсолютно точно", за да съвпадне с началото на лунния ден (един ден на Луната се равнява на 14 дни на Земята), тъй като батериите на спускаемия апарат и роувъра ще се нуждаят от слънчева светлина, за да се зареждат и функционират.

$6 млрд. повече, 6 години по-късно. Artemis на НАСА продължава да буксуваОчаква се разходите на агенцията за водещата ѝ лунна програма да достигнат 93 млрд. долара до 2025 г.

Мисията на Луната е замислена в началото на 2000 г. като вълнуващ проект за привличане на таланти по време на ИТ бума в Индия, тъй като повечето завършили технологични специалности са искали да се присъединят към софтуерната индустрия. Но по-голямата цел на индийската космическа програма обхваща науката, технологиите и бъдещето на човечеството.

Индия не е единствената страна, която е насочила поглед към Луната - интересът към нея в световен мащаб нараства. Според учените, все още има какво да се разбере за Луната, която често е описвана като врата към дълбокия Космос, допълва BBC.