Борсовите индекси в САЩ се понижиха в сряда, след като инвеститорите получиха нов знак, че икономиката на САЩ може да се засили, разпалвайки опасенията за по-бавния спад на инфлацията.

Технологичният Nasdaq Composite отбеляза най-голям спад - с 1,1%. Някои от най-добре представящите се компании от началото на годината пострадаха най-много, като акциите на Nvidia и Apple, които паднаха с повече от 3%.

Загубите обаче бяха широкообхватни, засягайки компании в сектора на недвижимите имоти, производители и банки. Девет от секторите на S&P 500 завършиха на червено, повличайки индекса надолу с 0,7%.

Индустриалният Dow загуби 0,6%, или 199 пункта.

Данните вчера показаха, че секторът на услугите в американската икономика расте за осми пореден месец, според индекса на Института за управление на доставките, надминавайки очакванията на икономисти, анкетирани от The Wall Street Journal.

Заетостта, цените и новите поръчки са скочили през август спрямо предходния месец.

Наред с устойчивостта на пазара на труда и стабилните потребителски разходи, сигналите за горещата американска икономика усложняват работата на централните банкери, които се опитват да укротят инфлационния натиск с повишаване на лихвените проценти.

В същото време има признаци и за икономическо неразположение, водено от изчерпващите се спестявания, които американците натрупаха от пандемичните стимули.

Опасенията за глобалния растеж натежаха на Уолстрийт Намаляването на добива на петрол от Русия и Саудитска Арабия е знак за влошаването на китайската икономика

Инвеститорите обаче са все по-разтревожени, че ако икономиката не покаже признаци на сериозно забавяне, инфлацията ще се повиши, вместо да спадне към целевото ниво на Федералния резерв от 2%.

С нарастването на лихвените проценти наличието на по-високодоходни алтернативи на акциите притиска пазарите, докато вземането на заеми става трудно както за домакинствата, така и за бизнеса.

Цените на облигациите паднаха, тъй като доходността им се повиши, отразявайки опасенията, че лихвените проценти ще останат рестриктивни за по-дълго от очакваното от инвеститорите. Доходността на референтните 10-годишни държавни книжа на САЩ се повиши до 4,289% от 4,267%. Тази на 2-годишните, която е по-чувствителна към очакванията за курса на Фед, се покачи до 5,022% от 4,966% във вторник.

Речта на Пауъл: Има място за още ръст на лихвените проценти Председателят на Федералния резерв отбеляза, че икономиката не се е охладила, както се очакваше, което може да изисква допълнително затягане на паричната политика

Инвеститорите ще имат повече яснота за инфлацията следващата седмица, когато трябва да излязат докладите за индексите на потребителските и производствените цени.

Цените на суровия петрол се покачиха допълнително до 10-месечни върхове, след като Саудитска Арабия и Русия изненадаха много инвеститори, като ограничиха добива на петрол във вторник.

Авиокомпаниите предупреждават, че разходите за гориво изяждат печалбите им, като акциите на Southwest Airlines падат с 2,6%. Това е знак, че растящите цени на суровините започват да влияят на икономиката, според Алекс Макграт, главен инвестиционен директор на NorthEnd Private WealthМакграт, който смята, че Фед ще повиши лихвите още веднъж тази година.

Европейските фондови борси също закриха с понижение вчерашната търговия.

С влошаващата се икономическа активност в 20-те страни, които използват еврото, и отслабването на инфлацията, инвеститорите залагат, че ЕЦБ ще прекрати поредицата от 9 последователни повишения на лихвените проценти, но вчера ръководителите на централните банки на Германия, Нидерландия, Франция и Словакия дадоха да се разбере, че не смятат забавянето за рецесия и че ЕЦБ трябва да упорства в борбата си с инфлацията.

Германия не е „болният човек на Европа“, заяви президентът на Bundesbank

„Ние сме много близо до пика на лихвените проценти. Въпреки това все още сме далеч от точката, в която можем да обмислим намаляването им“, каза французинът Франсоа Вилерой дьо Гало, цитиран от Reuters.
Ястребът Петер Казимир от Словакия заявява по-категорична позиция, твърдейки, че все още е необходимо още едно увеличение, за да се укроти инфлацията. По думите му ЕЦБ може да отложи повишаването на лихвите до някое от есенните си заседания или да дръпне спусъка следващата седмица.
„Вторият вариант ми се струва по-разумен – да вдигнем с още 25 базисни пункта следващата седмица и да си поемем глътка въздух след това“, каза Казимир. Гуверньорът на Нидерландската централна банка Клаас Нот, друг твърд защитник на затягането, каза, че инвеститорите може да подценяват шансовете за повишаване на лихвите следващия четвъртък.
„Продължавам да мисля, че постигането на нашата цел за инфлация от 2% в края на 2025 г. е минимумът, който трябва да постигнем“, каза Нот пред Bloomberg. „Бих се чувствал неудобно от всяко развитие, което би изместило този краен срок още повече. И няма да имам нищо против, ако се измести малко напред.“
Ръководителят на Бундесбанк Йоахим Нагел изрази премерено мнение, като каза, че решението от следващата седмица ще зависи, наред с други фактори, от новите икономически прогнози на ЕЦБ. Сега пазарите виждат шанс едно към три за повишение на лихвените проценти следващата седмица, като увеличение през октомври или декември се смята за по-вероятно.
Говорейки пред Reuters Global Markets Forum миналата седмица, шефът на Австрийската централна банка Робърт Холцман каза, че ЕЦБ може да направи още едно или две увеличения, докато ръководителят на Португалската централна банка Марио Сентено каза, че ЕЦБ трябва да бъде много предпазлива относно всяко по-нататъшно затягане.