Старайте се, но не чак толкова. 85% е магическо число за продуктивността
Давате ли всичко от себе си? Може би е прекалено. Мнозина от нас са възпитани да се трудят усърдно и да полагат максимални усилия; научени сме, че колкото вложим, толкова ще получим. Някои консултанти и корпоративни лидери обаче имат ново послание.
За да се справяте възможно най-добре, намалете оборотите.
Когато се опитваме да бягаме с най-високата си скорост, всъщност постигаме по-лошо време, казват те, цитирайки проучвания. Вдигането на тежести до пълно изтощение не води до трупане на повече мускулна маса, отколкото ако спрем малко по-рано, смята фитнес психолог.
Номерът - независимо дали говорим за физически упражнения, за работа, или друго - е да се стараем на 85%, пише The Wall Street Journal.
Стремежът към съвършенство често ни кара да се чувстваме зле, води до прегаряне и дава обратен ефект. Затова гледайте на факта, че сте постигнали 8 от 10-те си цели за тримесечието, като на победа.
Ползите от това да правим по-малко
Някога шефовете, които проповядваха пълна оптимизация, можеха и да я постигнат, казва бизнес стратегът и подкастър Грег МакКюън, посветил книга на 85-те процента и причината те да са „златната среда“.
Напоследък обаче наблюдаваме взрив на възможните избори и сравнения. Четем в LinkedIn как някой е отрил мечтаната работа, гледаме в TikTok как майка приготвя перфектния обяд за детето си, след което разглеждаме хиляди артикули в Amazon. Непрестанните сравнения ни карат да чувстваме, че каквито и резултати да постигнем, те никога не са достатъчно добри. Дори намирането на най-подходящия чадър може да отнеме цяла вечност.
„Ще се изтощим. Това е лоша стратегия – цената ѝ е твърде висока“, казва МакКюън. Опитайте да давате по-малко от себе си. Ако предадете онази проектна презентация с 1-2 слайда по-малко, „на кого му пука“, пита той. Ако вземете решение, разполагайки само с 85% от необходимата информация, какъв ще бъде резултатът? Ще забележите колко време ви е останало за други неща.
„Пътят към 100-те процента включва много незначителни подробности“, казва Стив Магнес, фитнес психолог, който води обучения по представяне за предприемачи и атлети. Когато ни пука прекалено, дори дреболиите се превръщат в „екзистенциална криза“, добавя той. Понякога колкото повече се стараем, толкова по-зле се справяме – контузваме се или се пречупваме под тежестта на напрежението.
Когато имате преднина, „натиснете спирачката“. Чувството, че цялата ви себестойност не зависи от една-единствена цел, всъщност може да ви помогне да я постигнете.
Спокойна увереност
Лесният успех, за който мнозина копнеят, често се дължи на спокойна увереност и търпимост към неяснотата. Когато дава едно от първите си изявления пред медиите като главен икономически съветник на индийското правителство, Кришнамурти Субраманиан се подготвя, но без да го мисли твърде много.
„85% не е немарливост“, казва икономистът, който днес е изпълнителен директор на Международния валутен фонд за Индия. Когато не му достига времето, за да подготви два от слайдовете на презентацията си, той прогонва напрежението и си припомня, че представянето ще мине добре, дори да не е перфектно. „Ще го закова“, казва си спокойно. Точно така и става.
Оптималното ниво на трудност
Свалянето на оборотите до „златните“ 85% може да ни помогне да израснем. В рамките на изследване от 2019 г. учени използват машинно обучение, за да открият идеалната степен на сложност за научаването на нови неща. Невралната мрежа, която създават и има за цел да имитира човешкия мозък, усвоява информация най-добре, когато трудността на въпросите е настроена на 85% – тоест, толкова са дадените верни отговори.
Ако някоя задача е прекалено сложна, човек губи мотивация, казва доц. Боб Уилсън, автор на проучването и преподавател по психология и когнитивни науки в Университета в Аризона. „Ако пък винаги отговаряме правилно, не допускаме грешки, от които да се поучим“, добавя той.
Рон Шайк, основател и бивш изпълнителен директор на веригата ресторанти Panera, е мнителен спрямо хората, които постигат 100% от служебните си цели. Може би летвата е твърде ниска? Поставените задачи трябва да са достатъчно амбициозни, за да не може човек винаги да ги изпълни, смята той.
Вече инвеститор, член на борда на директорите и автор на книга, в която проповядва, че 80% са равни на успех, Шайк е убеден, че повечето компании не достигат дори това число. „Всички говорят какво ще свършат, а накрая не го правят“, казва той.
Знайте кога да спрете
Преди години, докато е консултант на Bain, Грейс Уенг научава правилото „80-20“, което гласи, че щом човек приключи някакъв проект на 80%, той трябва да спре. В първия работен тласък често се съдържа същината на задачата.
Днес тя е консултант по лидерство и стратегия, а отскоро посещава уроци по пиано. В началото се упражнява часове наред, а когато свири пред колегите си от кръжока, прави недоволни гримаси. После обаче избира по-целенасочен подход – разучава кратки пасажи, вместо да се впуска в цели музикални творби отново и отново.
Преди една от последните си изяви Уенг решава да чете книга и да отиде на църква, вместо да прекара още време пред клавишите. На сцената тя се представя добре и дори се наслаждава на момента.
„Човек трябва да притежава мъдростта да знае кога да спре“, казва Уенг.