Асен Василев: След 10-15 години трудът няма да бъде фактор за производство
След 10-15 години трудът ще спре да бъде фактор за производство, а основният двигател на икономиката ще бъде човешкият капитал.
Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев по време на форума Digital Trends 2023, организиран за поредна година от Sportal.bg и Profit.bg.
Моят първи сблъсък с изкуствения интелект беше в „предишния ми живот“, преди да стана политик, когато са занимавахме се ценообразуване на самолетни билети, даде личен пример министър Василев и обясни как с екипа на компанията, в която тогава е работил, са създавали различни комбинации между цени на билети и определена дестинация, например София – Ню Йорк.
Представете си за колко варианти на комбинации става въпрос, но за мен това показва как ще се развива и AI чисто технически напред, допълни Василев.
„В момента AI е 5-годишно дете, на което са му наляли в главата страшно много информация. Справя се с въпроси с намиране и модифициране на информация, като дава много добри отговори, но… на моменти дава и пълни глупости. Всъщност, прави една много добра имитация на това, което му е зададено като параметри“.
Следващата стъпка е принципът на филтрация – не да се гледа цялата информация, а само тази, която е релевантна на запитването, посочи Василев.
Представете си, че AI кара кола – задавате му да провери какво е състоянието на пътя така, че да вземе решение, за да не се блъсне. За да анализира всички параметри, трябва изключително голяма мощ за калкулация. Можем обаче да зададем една проста филтрация – какво ще има след 50 м, ако се движите с 5 км/ч. От друга страна, ако караме със 100 км/ това става излишно, не ни интересува, защото траекторията от 50 м е зададена, обясни още министърът.
По думите му, така ще се обработва по малък обем данни и може да се вдигне продуктивността на AI.
„Нашият опит в такива случаи е около 1000 пъти. Ясно ви е какво ще стане ако AI изведнъж стане 1000 пъти по продуктивен…“
Според финансовия министър, основната задача в момента е как да създаваме нови взаимовръзки – как да измисляме и творим с технологията.
„В човешкия мозък това се случва по време на REM частта от съня, когато тялото се обездвижва и мозъкът прави връзки, които не са случайни.
Тоест, невроните се тестват да видят какво ще дадат и затова получаваме сънища, които не дават никакъв смисъл, но има и смислени комбинации. Това ще бъде моментът, в който AI ще започне да твори. И то не може да се случи докато караме колата, а в лаборатория. Това ще видим в следващите 10-15 години, неща които тепърва навлизат в много тясната доскоро ниша на AI.”
Как обаче това ще трансформира нашия живот и икономики?
В основата на една икономика има три фактора – физически капитал, човешки капитал, труд като усилия.
„Преди време – през 18 век, в моделите за производство е била вкарана и земята, сега тя вече не е фактор, тъй като икономическата база се е сменила. След време, трудът ще спре да бъде фактор и ще отидем към човешкия и физическия капитал“, обясни Василев.
Дълго време в България продаваме евтин труд – няма как да станем богати, като продаваме евтин труд, подчерта министърът.
„За да станем богати, е необходим машинен парк (физически капитал), жп инфраструктура, бърз интернет, който позволява на хората да произвеждат много повече.
Например – един човек се качва се на самолета, отива във Франкфурт и защитава много по-добра заплата, защото работи с по добра механизация, продукти с повече добавена стойност. Ако остане тук при по-добър физически капитал, той също ще може да направи това със своите знания и способности, както беше до момента в IT индустрията.“
IT индустрията ще има нужда от много повече физически капитал с AI моделите. Необходими са От 150 милиона евро нагоре за базисен модел, отбеляза още Асен Василев.
Според него, проблем на AI индустрията ще стане именно физическият капитал, тъй като нашите програмисити ще трябва да имат достъп до този тип хардуер а това няма да е евтино и да може да се набира от един стартъп, например.
Финансовият министър изтъкна и още едно от големите предизвикателства в бъдеще - инвестицията в човешки капитал, която не се изразява в умения, „зазубряни пред дъската“.
„Преди 5 години Красимир Вълчев (министър на образованието в последния кабинет на ГЕРБ) започна вдигане на заплатите на учителите, което продължава.
Това върна младите хора в системата, сега е въпрос да се преструктурират учебните програми. Това означава половин милион души да започнат да работят по нов начин.
Ако тази задача не я решим, след 10 години ще сме изпуснали влака“, посочи министърът.
Според него, първата задача пред нашето общество е да вдигнем нивото на физическия капитал в икономиката.
Втората задача е човешкият капитал – да привлечем млади учители в системата.
„Така, че след 10-15 години да задаваме правилните въпроси и да творим повече, а това е най-тежката задача и най-трудно се стига дотам.
Нашите училища все още не са подготвени за това. Изкуството, спортът, дисциплини които дават широта на мисленето като философия, са почти изцяло извън учебната програма.
Цялото училище функционира така, че да подготвя кадри за 19 век - да стоят в една стая по 8 часа и да изпълняват повторяеми задачи. Това в скоро време ще се научат да го правят машините
Това е тежката задача на нашето поколение в световен мащаб.“, категоричен е Асен Василев.
Какво означава това в български мащаб?
„Означава да позачистим така, че тези хубави неща да започнат да се случват. А както знаем, чистенето не е лесна задача – не си слагате най-хубавия костюм, когато трябва да чистите, нали?, посочи Василев.
В заключение, финансовият министър заяви, че като ефект върху динамиката на пазара на труда, изкуственият интелект ще отнеме работните места, които извършват повторяема дейност и задачи. Ако обаче задачите ви на работа са творчески – можете да бъдете спокойни, допълни Василев.