България е на 67-мо място в световната класация на Индекса за възприятие на корупцията през 2023 г., но на предпоследно в ЕС.

Това става ясно от новите данни на Transparency International, включващи 180 държави и територии по света.

Индексът измерва нивото на корупцията в публичните институции и класира страните по скала от 100 (показател на ниско ниво на корупция) до 0 (показател за максимално високо ниво на корупция).

Изготвен е на база на 13 различни изследвания, проведени от 122 независими международни институции и изследователски организации.

В сравнение с 2022 г. България изменя резултата си от 43 на 45 точки, посочиха от българското представителство на организацията, цитирани от БТА. Сравнението от 2012 г. досега показва минимална промяна в стойностите на индекса от 41 точки през 2012 г. до 45 точки през 2023 г., се посочва в доклада.

Прозрачност без граници: България е в траен застой по въпроса с корупциятаБългария е на 72-ро място в глобалната класация „Индекс за възприятие на корупцията“ за 2022 г. на „Трансперънси интернешънъл“

Най-малко корумпираната страна в света е Дания, сочат новите данни, следвана от Финландия и Нова Зеландия, съответно на второ и трето място.

Най-ниско в класацията за европейския регион са Унгария (42), Румъния (46) и България (45).

Според заключенията на експертите, изготвили доклада, корупцията в Западна Европа и ЕС се влошава в най-силна степен за повече от десетилетие, отбелязва Euronews.

Утвърдени демократични общества като Швеция (82), Нидерландия (79), Исландия (72) и Обединеното кралство (71), отбелязват най-ниските си резултати в годишния индекс, откакто той е публикуван за първи път през 2012 г.

"Спадът на регионалния резултат в Западна Европа и ЕС показва, че европейските правителства трябва да се отнасят по-сериозно към борбата с корупцията и спазването на върховенството на закона", смята Флора Кресуел, регионален координатор на Transparency International за Западна Европа.

"Отстъплението от контрола оставя вратата отворена за корупцията", допълва тя. "Страните трябва да повишат стандартите си и да прилагат по-добре собствените си правила, за да увеличат усилията си срещу корупцията, като предпазят съдебната система от намеса и поставят бариера пред лобистките групи с интереси в политиката".

Дисекция на злото: Най-корумпираните държави в света за 2023 г.Борбата с корупцията изисква нещо повече от наказателни мерки – изисква системни промени, етично лидерство и прозрачна глобална общност

По данни на Transparency International усилията за борба с корупцията са в застой или са намалели в над три четвърти от държавите в региона.

От 31 държави, само шест са подобрили значително резултата си от 2012 г: Чехия (57), Естония (76), Гърция (49), Латвия (60), Италия (56) и Ирландия (77).

В сравнение с резултатите им от 2015 г. Австрия (71), Люксембург (78), Швеция (82) и Обединеното кралство (71) са отбелязали значителен спад.

Полша (54) също отбелязва спад от седем пункта през последното десетилетие поради "усилията на предишната управляваща партия "Закон и ред" (PiS) да монополизира властта за сметка на обществения интерес", се казва в доклада.

В него се подчертава също така, че Гърция (49) е получила много нисък резултат в списъка за 2023 г. поради слабата си съдебна независимост.

Операция „Автомивка“, FIFA, Бърни Мадоф – големите измами на новия векГолемите финансови измами в първите десетилетия на 21 век отразяват глобалната неспособност за предотвратяване на корупцията в публичния сектор

В доклада се посочва, че дори страните с най-високи резултати имат проблеми с ограничаването на корупцията в публичния сектор и "имат слаби резултати в преследването на компании, които плащат подкупи, за да спечелят чужди пазари".

В доклада се изтъква случаят в Нидерландия (79), където властите са критикувани за решението си да не преследват Shell по дело за подкуп на нигерийски петрол, особено в светлината на шокиращите оправдателни присъди в Италия по същото дело.

Transparency International се позовава и на наскоро предложената директива на ЕС за борба с корупцията, която, ако бъде приета, ще изисква от държавите членки да "обявят за престъпление подкупването на чужденци".

Някои от най-известните корупционни скандали в най-новата история са свързани с пране на пари чрез банки в страни от ЕС като Дания (90), Германия (78) и Швеция (82).

Неуспехът на техните правителства да упражняват адекватен надзор над банките е една от причините, поради които се работи по създаването на нов орган за борба с изпирането на пари на равнище ЕС.

Надпревара за влияние: Кой ще контролира борбата с прането на пари в ЕвропаСлед поредица от банкови скандали ЕС иска да затегне правилата си за мръсни пари, но сблъсква с проблема къде да настани 400-те служители, които ще ги контролират

Макар да разглежда предимно случаи на трансгранична корупция в Африка, докладът установява също, че Швейцария (82), макар и с високи резултати, все още се бори със статута си на център за пране на пари, където корумпираният чуждестранен елит може лесно да намери посредници, които да създават и управляват дружества и тръстове.

Според доклада има още какво да се направи за прозрачността и в Ирландия (77), където получаването на достъп до регистрите за действителна собственост е почти изцяло възпрепятствано от много сложна система.

Това е проблем и във Франция (71), тъй като анализът на данните за действителната собственост на дружествата в страната от юли 2023 г. показва, че е невъзможно да се идентифицират действителните собственици на 61% от всички дружества, които притежават недвижими имоти.

Генералният извод от анализа на Transparency International е, че достъпът до информация за действителните собственици на дружества е значително ограничен за гражданското общество и журналистите в целия ЕС.