Представете си следната ситуация – и двете ви ръце са заети и в този момент внезапно започва да ви сърби носът. Можете ли да устоите на порива да се почешете? Ако да, за колко време? Не можете? Спокойно, не сте единствените.

Всъщност науката е установила, че човек е по-склонен да издържа на болка, отколкото на сърбеж. Но това е един от малкото установени факти. Стане ли дума за сърбеж, неговия произход и влиянието му върху човешкия организъм, учените доскоро бяха като че ли безпомощни, защото знаеха твърде малко.

Това обаче се променя, пише BBC. В наши дни се знае все повече за центровете в мозъка, които се активират при сърбеж и за историята на тази човешка реакция. Но все още има дълъг път преди да се намерят всички отговори.

И така – защо ни сърби?

Смята се, че това е вид рефлекс, който бозайниците са развили като защитен механизъм. Например да махнат от себе си нещо вредно. Но сърбежът има и психологическо измерение.

Един от неговите аспекти е т.нар. заразно почесване. Тази теория предполага, че ако един човек гледа как друг се чеше, рано или късно ще започне да го прави и той самият. През 2011 г. дерматологът проф. Гил Йосипович от медицинския колеж към университета в Маями провежда следния експеримент: две групи хора - едните здрави, а другите с атoпичен дерматит -гледат клипoве с чешещи се. На участниците са поставени два вида инжекции – хистамин, който засилва чувството за сърбеж, и обикновен физиологичен разтвор. И здравите, и тези с дерматит съобщават за по-силно желание да се чешат след като са гледали видеата. Резултатът при участниците с дерматит е по-висок.

Този феномен се появява не само при хората. Две години след описания експеримент Йосипович провежда подобен, но с участието на маймуни. Те също започват да се чешат след като са гледали други маймуни да го правят.

Около почесването има и друг много интересен детайл. И хора, и животни са сходни да избягват чешещи се себеподобни. Причината е, че инстинктивно ги смятат за болни. Това е установено и при експерименти, казва Браян Ким, невроимунолог от медицинското училище „Икан“ в Ню Йорк. Опитът е проведен с мишки и резултатите сочат, че те се отдалечават от онези, които се чешат. В същото време е установено, че мишките са по-склонни да се приближат и да се опитат да помогнат на ранен себеподобен, облизвайки раната му, но избягват чешещите се.

От еволюционна гледна точка това има своята логика. Както вече бе споменато – почесването е механизъм за премахване на паразити.

„Мисля, че това е инстинкт за самосъхранение. Аз живея в Ню Йорк и ако в метрото видя как някой се чеше, автоматично се отдалечавам“, казва Ким.

Може би това е и една от причините хората, страдащи от кожни проблеми, да се опитват да ги прикрият. Освен това при тях по-често се установяват депресия и тревожност. Доказано е, че стресът може да повлияе негативно на заболяването, така че такива хора нерядко влизат в омагьосан кръг – сърбеж, стрес заради сърбежа и още по-силен сърбеж.

Един лекар обаче не бива да съветва пациентите си да спрат да се почесват, казва Йосипович. Това е все едно да забраниш на някой да се прозява, обяснява той.

Но защо човек не може да устои на сърбежа?

Според една от теориите при почесване до мозъка се изпращат определени сигнали, които разсейват усещането, че ни сърби. Освен това се смята, че се увеличава и производството на серотонин, един от невротрансмитерите, които оказват влияение върху настроението. Истинската причина за удоволствието от почесването обаче не е установена.

„Има нещо неизяснено в начина, по който кожата предава информация на мозъка. Хората с хроничен сърбеж изпитват удоволствие от почесването. Невролозите се интересуват предимно от сензорните неврони и дразненето на кожата, защото да прекъснеш чесането е много важен терапевтичен въпрос“, казва дерматоложката Марли Фасет от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Хроничният сърбеж всъщност може да е бич, какъвто е трудно да си представиш, ако не си го изпитал. Специалисти по темата са категорични, че човек с постоянна болка може и да успее да заспи и да почива, но онзи със сърбеж – едва ли.

Това състояние е различно от т.нар. остър сърбеж. Той е по-скоро причинен от събития като ухапване от насекомо или друг вид внезапно въздействие и може да се лекува. Проблемът с хроничния обаче е далеч по-сериозен. В опит да се справи с него медицинската наука разработва нови медикаменти, но досега нито един не е достигнал до такова ниво, че да се смята за високоефективен.