Голямото напускане свърши. Намираме се в Голямата стагнация на таланти

Според последното годишно проучване на кариерния оптимизъм, проведено от Кариерния институт на Университета Финикс, над половината от анкетираните 5000 служители заявяват, че се чувстват лесно заменими на работното си място.

Почти две трети казват, че компанията не им предлага шансове за изкачване по служебната стълбица.

Около една трета смятат, че ръководството не признава приноса им, което ги оставя да се чувстват безпомощни и често води до по-ниска производителност.

В условията на свит пазар на таланти и във време на трайно висока инфлация, компаниите търсят начини да съкратят разходите и "се фиксират върху следващото най-добро нещо, с което разполагат извън организацията си, за да стимулират растежа", пише в доклада Джон Уудс, ректор и главен академичен директор в Университета на Финикс.

Тази перспектива затвърждава това, което той нарича "среда на застой на талантите", но продължава да има голямо разминаване между това как компаниите гледат на своите работници и как служителите гледат на себе си.

Пазарът иска нови умения, а хората – високи заплати. Резултатът е глобална криза на труда

Почти половината от анкетираните над 500 ръководители твърдят, че през последната година не са успели да намерят талантливи нови служители поради недостиг на квалифицирани кандидати.

"Като предоставят по-ясни и по-гъвкави възможности за вътрешно израстване на наличната си работна сила, работодателите могат да развиват необходимите им динамични таланти отвътре, което служи на бизнес целите и кариерните амбиции на кадрите", се казва в доклада.

Новият индекс показва, че повечето бизнес лидери пренебрегват "огромния потенциал", който персоналът може да донесе, ако му бъдат предоставени необходимите възможности за развитие.

"Тези работници имат значително желание да се развиват и да придобият уменията, които работодателите търсят, за да укрепят бизнеса си за в бъдеще", пише Уудс.

Дисекция на поражението: 4 знака, че мениджърът се проваля в задачите си

Изпълнителните директори може и да не го виждат по този начин. Над 60% от тях смятат, че компаниите им предлагат достатъчно възможности за растеж. Но само малко над една трета от служителите са съгласни с това.

Тази разлика трябва да бъде призив за действие за работодателите: Огромното мнозинство от работещите заявяват, че знаят, че се нуждаят от по-широк набор от умения и са благодарни на всяка компания, която предлага шансове да придобият тези умения, и подкрепя развитието им. Въпреки това, компаниите продължават да търсят външни кадри, което кара настоящите им служители да се чувстват в застой.

Това може да има значително вредни последици за бизнеса, тъй като без възможност за развитие, е два пъти по-вероятно служителите да потърсят нова позиция за себе си, а попълването на екипа след напускане е много по-скъпо и отнема повече време, отколкото осигуряване на умения на вече утвърдени кадри.

Войната за AI таланти: $1 млн. годишни възнаграждения и „кражба“ на цели екипи

На дневен ред идва и въпросът за недооценеността. Естествено, след години на уволнения, стачки и смразяваща макроикономика, много работници да се чувстват несигурни.

42% се притесняват, че слабата икономика ще им коства работата, а 38% смятам, че заплатата им не е в крак с инфлацията – лоша новина, като се има предвид, че от чисто потребителска гледна точка, вече не могат да си позволят неща, които са могли имат само преди 2 години.

Стагнацията обаче не е смъртна присъда за бизнеса. Близо 80% от анкетираните са обнадеждени за кариерата си, а подобен процент смятат, че могат да имат контрол върху бъдещето си.

Евтин AI вместо скъп човешки труд: Каква цена ще платят директорите за тази мечта

Картината е малко по-мрачна за самите корпорации: Ако компаниите в САЩ не се ангажират да развиват талантите си, вместо да ги търсят навън, ще пропуснат да спестят до 1,35 трилиона долара, изчислява Университетът Финикс.

Със сигурност това струва повече от един семинар по програмиране, допълва Fortune.