Пазарът иска нови умения, а хората – високи заплати. Резултатът е глобална криза на труда
Несъответствието между уменията на кадрите и тези, от които се нуждаят работодателите, представлява сериозна пречка за запълване на свободните работни места
Броят на свободните работни места навсякъде по света остава висок или се увеличава, въпреки забавянето на глобалния растеж и затягането на кредитните пазари.
Държавите предприеха мерки за справяне с необичайния недостиг на работници, но частичните решения не отчитат трансформацията на пазара на труда, начините, по които се е променил след пандемията и последиците от демографския преход, пише в анализ по темата Fortune.
От 2022 г. глобалният растеж се забави, тъй като различни сътресения и конфликти навредиха и продължават да заплашват световната икономика. С оглед на затегнатите условия за кредитиране и на това, че компаниите все още не са се справили с инфлацията, се очаква безработицата да нараства постоянно през следващите години.
И все пак, броят на свободните места - незаети роли, които работодателите искат да запълнят, остава изненадващо висок и дори близък до рекордни стойности в различни части на света.
Дори на пазарите, на които през последните месеци се наблюдава тенденция към намаляване на работните места, например Австралия, Канада, Дания, Сингапур, Обединеното кралство и САЩ, те остават необичайно високи и над средните стойности отпреди пандемията.
На други места, например Белгия, Кипър, Германия, Гърция, Латвия, Литва и Испания, те остават трайно високи или се увеличават.
Реалният брой на свободните работни места може да бъде дори по-висок, ако се вземе предвид, че компаниите може да са възпрепятствани да обявяват нови позиции, след като не са успели да намерят квалифицирани работници.
В Германия, въпреки че броят на регистрираните свободни работни места е около 700 000, правителството смята, че реалният им брой е близо 2 милиона.
Несъответствието между уменията на кадрите и тези, от които се нуждаят работодателите, представлява сериозна пречка за запълване на свободните работни места.
Реалността е жестока: макар че пазарът на труда е пълен с възможности, но несъответствието в уменията оставя много позиции незаети, дори в условията на висока или нарастваща безработица.
Недостиг на умения
В Онтарио, Канада, производственият сектор се бори за попълване на длъжности с над 18 900 свободни позиции, а през следващите две години предстои наплив от над 7000 работни места в сектора на електрическите превозни средства.
В края на 2022 г. Австралия се сблъска с подобен сценарий, като свободните работни места надвишиха броя на безработните лица.
В Сингапур пазарът на труда след пандемията се характеризира с несъответствие между наличните работни места и уменията на кадрите, което води до 1,6 свободни работни места за всеки безработен.
В цяла Европа дългогодишната борба за намиране на достатъчно квалифицирани работници в строителния сектор се изостри от рязкото търсене след пандемията, което е сигнал за глобално предизвикателство.
Острият недостиг на квалифицирана работна ръка вече се разглежда като пречка за икономическия растеж.
В Германия перспективите сега са 0,7 % - далеч под дългосрочната средна стойност от 2 %, отчасти поради недостига на работници.
Компаниите, които желаят да се развиват и да се възползват от новите пазарни възможности, се оказват възпрепятствани от трудностите при намирането на работници с подходящи умения.
Това разминаване не само подчертава неефективността на настоящите стратегии за развитие на работната сила, но и спешната необходимост от промяна на образователните програми и програмите за професионално обучение.
Представители на промишлеността в различните държави твърдят, че тези програми трябва да се развиват бързо, за да отговарят на изискванията на променящия се пазар, на който стремежът към нисковъглеродни технологии и темпът на дигитализация ускоряват търсенето на нови, специализирани умения.
Пъзел от решения
Увеличаването на свободните работни места и недостига на работници отразява няколко основни тенденции.
След спада през 2020 г. световната икономика отбеляза силен подем, като нарасна с 6,3% през 2021 г. и с 3,4% през 2022 г., което стимулира увеличаването на броя на обявите за работа.
Втората част от пъзела може да е свързана с намалените имиграционни потоци. Пандемията накара много работници да напуснат приемащите ги държави, а имиграционните системи се сблъскаха със забавяния при обработката на визите, което причини недостиг на работна ръка.
На трето място, застоят в заплащането е постоянен проблем. Например в Австралия, въпреки че заплатите отбелязаха известно увеличение, не успяха да отговорят на нарастващите разходи за живот.
И накрая, специфичните национални обстоятелства също играят роля, като например предизвикателствата на пазара на труда в Обединеното кралство след Brexit.
В отговор, правителствата започнаха да предприемат мерки за наемане на повече работници имигранти или за официализиране на техния статут.
Миналата година Гърция одобри ново законодателство, което предоставя на хиляди мигранти без документи право на пребиваване, при условие че си осигурят работа.
Високопоставени служители в Германия дори признаха, че страната не би могла да преодолее нарастващия недостиг на работна ръка без мигрантска работна сила. Властите въведоха законодателни промени с цел страната да стане по-привлекателна за мигранти, включително опростяване на пътя за получаване на гражданство, ускоряване на обработката на визите и признаване на чуждестранните квалификации на пазара на труда.
Възможно е и други държави да последват този пример.
Проучват се и нови работни условия, като например четиридневна работна седмица. В Германия от февруари десетки компании въвеждат пилотно този модел.
Идеята е, че по-кратка работна седмица би могла да направи работниците по-мотивирани и продуктивни и да спомогне за намаляване на недостига. Подобни опити се провеждат и в други европейски държави.
Междувременно, в поне един германски град публични компании наемат студенти, за да облекчат недостига на работници. Забележително е, че някои американски щати дори обмислят облекчаване на законите за детския труд и разрешаване на наемането на повече тийнейджъри, тъй като се смята, че миграционната политика е по-спорна.
Глобален демографски преход
Икономическият спад може временно да прикрие основната тенденция на увеличаване на свободните работни места.
В Обединеното кралство например, продължаващото икономическо свиване повиши равнището на безработица, но едновременно с това води и до намаляване на броя на свободните работни места.
По подобен начин в Дания рецесията към края на 2023 г. изглежда е допринесла за намаляване на свободните работни места. Тези икономики обаче се възстановяват, така че вероятно ще станем свидетели на възобновяване на недостига на работна ръка и свободните работни места.
Безспорен факт е, че само частични мерки проблемът няма да се реши, тъй като в световен мащаб се разгръща по-дългосрочен демографски преход.
В развитите икономики незаетите свободни работни места ще се увеличават поради застаряването на населението. Официалните оценки сочат, че до 2035 г. застаряващото общество в Германия ще изпитва недостиг на 7 милиона квалифицирани работници.
Населението в трудоспособна възраст в Япония достига своя връх през 1998 г. и оттогава броят му непрекъснато намалява. САЩ се намират на прага на рязко увеличаване на броя на работните места, като прогнозите предвиждат 11,9 милиона нови длъжности до 2030 г., но въпреки това работната сила в страната ще намалее с 3 милиона души.
Населението по света застарява бързо – тенденция, която не е подмината дори традиционните страни, изпращащи работна ръка и с по-ниски доходи, а Африка е единствено изключение от това.
Тази реалност показва, че по-отворените миграционни политики, насочени към традиционните изпращащи страни, няма да са достатъчни.
Макар улесняването на достъпа на африканските работници мигранти до пазарите на труда с високи доходи да е важно, не по-малко важни са инвестициите в образование и обучение, гарантирайки, че африканските работници ще се възползват пълноценно от възможностите в чужбина.
Работна сила в криза
В допълнение към застаряването на населението, не бива да оставяме на заден план възхода на голямото напускане.
В САЩ през 2021 и 2022 г. безпрецедентните 50 милиона служители са напуснали работа отразявайки нарастващото недоволство след пандемията.
Въпреки че първоначално се възприема като предимно американска тенденция, данните сочат, че недоволството се е разпространило и в други части на света.
Във Франция през 2022 г. са регистрирани рекордните 2,7 милиона доброволни оставки, като подобни тенденции се наблюдават в цяла Европа, макар че Азия отчита спад.
В Австралия се наблюдават все повече признаци на подобно недоволство и дори в САЩ, където процентът на напускащите напоследък спада, отрасли като услугите за лични грижи продължават да отчитат по-високи от средните нива на напускане.
Недостигът на работна ръка може отчасти да се обясни с опустошителното въздействие на пандемията.
След нея се наблюдава ясно изразена промяна в предпочитанията за работа, като нараства търсенето на по-голяма гъвкавост и по-добър баланс между професионалния и личния живот нараства.
В САЩ значителен брой служители, за които подаването на оставка не е реален избор, изразяват предпочитание към по-гъвкави условия на труд, възможност за модел на работа от разстояние и баланс между професионалния и личния живот – трайно наследство от въздействието на пандемията върху нормите на работното място.
В Сингапур са готови да заменят заплащането с гъвкавост. В резултат на това тази тенденция, особено при по-млади служители, хора с по-високи доходи и жените, се стигна до намаляване на работното време в САЩ, което допълнително изостря недостига на работна ръка.
Нарастването на броя на свободните работни места не е просто аномалия – то е сигнал за дълбока трансформация, която обхваща световните пазари на труда.
Тази промяна засяга не само демографския преход, но и промените в трудовите предпочитания след пандемията.
Съществуващите решения могат да предложат краткотрайно облекчение, а икономическите спадове биха могли временно да скрият тези предизвикателства, но в крайна сметка разрешаването им ще изисква глобална координация, каквато не сме виждали досега.
Време е за дръзки, творчески подходи за мобилизиране на ресурси: използване на бързо нарастващото население в трудоспособна възраст в Африка, използване потенциала на по-възрастните, но все още продуктивни работници от страните с по-ниски доходи и повторно ангажиране на пенсионерите и недоволните млади от по-богатите страни.
От решаващо значение е да признаем взаимосвързаността на предизвикателствата. Ние сме част от един глобален пазар на труда. Проблемите, с които се сблъскваме, са общи, както и решенията, които трябва да намерим заедно, допълва Fortune.