Предаването на метафоричната щафета на 65 години е цел на много работещи по света. Въпреки това идеята да се оттеглиш от трудовия пазар на тази възраст изглежда все по-нереалистична – или дори неразумна, за мнозина, особено сега. Някои експерти са съгласни, пише BBC.

През март компанията за управление на инвестиции BlackRock публикува годишното си писмо до акционерите. В него главният изпълнителен директор Лари Финк отправя предупреждение към работещите, които се надяват да се пенсионират – удобно и финансово обезпечени, на 60 години.

С увеличаването на средната продължителност на живота в световен мащаб, разпадането на мрежите за социална сигурност и повишаването на разходите за живот Финк предупреждава, че пенсионирането на 65-годишна възраст няма да бъде възможно за мнозина, та дори и за повечето хора.

„Пенсионирането е много по-трудно, отколкото преди 30 години, а след още 30 ще бъде дори по-трудно“, пише Финк.

Profit.bg

Ранното пенсиониране – все по-трудно постижима цел за средната класа

Между 2000 г. и 2019 г. средната продължителност на живота в световен мащаб се е увеличила от 67 на 73 години. До 2050 г. ООН очаква, че всеки шести човек по света ще бъде на 65 или повече. И тъй като населението застарява, много страни скоро ще достигнат точката, в която повече хора ще напускат пазара на труда, отколкото ще се включват в него. В Обединеното кралство това може да се случи до 2029 г., в Бразилия – до 2035 г., в Индия – до 2048 г., а в САЩ – до 2053 г.

„Очакваната продължителност на живота в Обединеното кралство расте от средата на 50-те години на ХХ век“, казва проф. Ребека Сиър, преподавател по демография и здраве в London School of Hygiene and Tropical Medicine. „Възрастта за пенсиониране обаче не се е променила толкова много.“

Предвид факта, че както здравеопазването, така и икономическият пейзаж са драстично по-различни, нереалистична цел ли е пенсионирането на 65 години в съвременния свят?

Целевата възраст за пенсиониране не само не се е променила в съответствие със съвременните условия, но и „не е ясно защо на фокус е средата на 60-те години“, казва Гал Уетщайн, старши икономист в Center for Retirement Research към Бостънския колеж. В известен смисъл това е „груба сметка“, целяща да изведе хората от работната сила към самия край на живота им.

Въпреки това много правителствени програми продължават да използват тази възраст като стандарт. В САЩ федералната програма за здравно осигуряване Medicare понастоящем е достъпна само за хора на възраст 65+ (изключение се прави за по-младите с увреждания). Американците имат право да получават пълните си обезщетения за социално осигуряване на 67-годишна възраст – приблизително същата, на която гражданите на Обединеното кралство могат да получат универсалните си държавни пенсии.

Profit.bg

Поколението Z и милениалите изпращат пенсионирането в историята

В средата на XX век, когато много от тези програми са въведени, средната продължителност на живота е значително по-ниска – приблизително 66 години сред мъжете и 71 години сред жените в Обединеното кралство. „Казано просто, гражданите на Обединеното кралство са прекарвали само 8-10% от живота си в пенсия“, казва Крис Пари, преподавател по финанси в Cardiff Metropolitan University.

Сега обаче „продължителността расте, по-дълго сме здрави в късната средна възраст и в началото на старостта“, казва той. „В момента немалко пенсионери на по 80-85 г. са здрави – както физически, така и психически, и се радват на много активен живот“.

Накратко, държавните пенсии не са били предназначени за хора на 80+ и не са актуализирани в тази насока. Някогашните политики, чиято цел е била да подкрепят пенсионираните работници до края на живота им, не са съобразени със съвременните обстоятелства.

И докато някои хора допълват пенсиите си с инвестиционни инструменти, много бивши работници нямат достатъчно – или никакви, лични спестявания, на които да се опрат. Освен това, тъй като разходите за живот се увеличават в условията на инфлация, натрупаните спестявания просто не стигат.

Наследството, което някога е осигурявало на по-младите хора финансова подкрепа в по-късен етап от живота им, също остава в миналото. „Някога ресурсите са преминавали от поколение на поколение – от баби и дядовци, през родители до деца“, казва Сиър. „Сега – за първи път в човешката история, те се движат в обратната посока – от родителите към бабите и дядовците“, допълва тя.

Profit.bg

Какво е гъвкаво пенсиониране и защо то е бъдещето на работния процес

Липсата на „финансова възглавница“ принуждава много работници по света да продължават да работят и след 65-годишна възраст, за да генерират достатъчно спестявания за пенсия. По данни на американската застрахователна компания Northwestern Mutual от юни 2023 г. „магическото число“ за пенсионни спестявания според американците е близо $1,3 млн. – богатство, което повечето хора не могат да натрупат до 60-те си години и дори не може да се сравни с това, което една държавна пенсия осигурява.

Според Финк от BlackRock отговорът на въпроса за комфортно съвременно пенсиониране включва по-агресивно инвестиране от по-млада възраст и работа след 65-годишна възраст. Някои правителства вече признават, че 65 г. не е актуална цел. Очаква се пенсионната възраст в Обединеното кралство да се повиши от 66 на 67 г. между май 2026 г. и март 2028 г., а след 2044 г. – да нарасне и до 68 г.

Някои експерти, сред които и Пари, са съгласни, че пенсионирането на 60+ вече е по-скоро мечта, отколкото реалност. „Мисля, че 75 е новото 65“, казва той.