Шведската централна банка понижи основния си лихвен процент за първи път от осем години, подчертавайки готовността на европейските политици да изпреварят Федералния резерв в условията на понижаване на инфлацията.

Riksbank понижи основния си лихвен процент от 4,0% на 3,75% в съответствие с мнозинството икономисти, като стана едва втората централна банка от развитите икономики, която започва своя цикъл на облекчаване на паричната политика след постпандемичния скок на инфлацията. Швейцарската централна банка беше първата, която предприе този ход през март.

През последните десетилетия Европа обикновено следваше САЩ в понижаването на разходите по заемите. На този фон скъсяването преди Фед рискува да отслаби националната валута, да повиши цените на вносните стоки и услуги и да засили инфлацията, пише The Wall Street Journal.

Но по-слабите икономически перспективи означават, че европейските политици имат основания, че инфлацията е овладяна, като рискуват да загубят от гледна точка на производство и работните места, ако изчакат.

След като в края на 2022 г. достигна най-високата си стойност от над 10%, темпът на инфлация в Швеция напоследък се забавя много повече от очакваното, като целевият показател на банката спада до 2,2% през март, което е най-ниското му равнище от две години и половина. Същевременно икономическият растеж в страната се свива вече четири поредни тримесечия, а безработицата се увеличава.

Политиците обаче все още са предпазливи да не намалят разходите по заемите твърде бързо, тъй като кроната е отслабнала рязко тази година спрямо еврото и долара.

"Тъй като инфлацията сега спада от много високи равнища, съществува несигурност както във възходяща, така и в низходяща посока. Рисковете, които могат да доведат до повторно повишаване на инфлацията в Швеция, са свързани преди всичко със силната икономика на САЩ, геополитическото напрежение и обменния курс на кроната", пише в изявление на централната банка, цитирано от WSJ.

Рисковете от по-нататъшно поевтиняване на кроната спрямо еврото изглеждат ограничени, тъй като Европейската централна банка даде знак, че ще започне да намалява основния си лихвен процент следващия месец. Федералният резерв обаче стана по-колеблив, като очакванията за понижаването лихвите бяха изместени към края на тази година.

"Днешното решение потвърждава, че европейските централни банкери нямат проблем да започнат да намаляват лихвите преди Фед", написа Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics, в бележка до клиентите.

Но изпреварвайки Фед, Riksbank показва, че вътрешните условия са неин основен приоритет. В речта си миналия месец управителят на банката Ерик Тедин призна, че по-високите лихвени проценти в чужбина могат да повлияят на кроната и инфлацията, но заяви, че Riksbank не трябва да обвързва пряко шведската парична политика с действията на други централни банки.

"Инфлационният натиск и перспективите за инфлация тук, в Швеция, са тези, които определят нашата парична политика", каза той през април в Стокхолмската търговска камара.

Въпреки че през последните 18 месеца икономиките в Европа нарастват по-бавно от тези в САЩ, Швеция е особено анемична, посочва WSJ. Това отчасти се дължи на факта, че икономиката е по-чувствителна към промените в лихвените проценти, тъй като повечето шведски ипотечни кредити са с краткосрочни плаващи лихви. В САЩ и много други части на Европа ипотечните кредити с фиксирани лихви са по-разпространени.

Една от последиците от тази чувствителност е, че цените на жилищата в Швеция спадат по-бързо, отколкото другаде. Цените на имотите в САЩ в края на 2023 г. са с 11,5% по-високи, отколкото в края на 2021 г. А в Европейския съюз като цяло цените отбелязват ръст от 3,8%. Но в Швеция спадат с 6,5%.

Рiksbank заяви, че паричната политика ще бъде коригирана предпазливо занапред с постепенно намаляване на основния лихвен процент. Ако перспективите за инфлацията се запазят, централната банка каза, че очаква да намали лихвите още два пъти през втората половина на годината, в съответствие с прогнозата си от март.