В неделя руският президент Владимир Путин изненадващо назначи за нов министър на отбраната цивилен икономист в опит да подготви Русия за икономическа война. По този начин Кремъл ще се опита да използва по-добре бюджета за отбрана и да въведе повече иновации, които да му донесат победата в Украйна.

Повече от две години след началото на конфликта, в който и двете страни дадоха много жертви, Путин предложи Андрей Белоусов, 65-годишен бивш вицепремиер, специалист по икономика, да замени дългогодишния му съюзник Сергей Шойгу, 68 г., като министър на отбраната. Путин иска Шойгу, който отговаря за отбраната от 2012 г. и е дългогодишен негов приятел и съюзник, да стане секретар на могъщия Съвет за сигурност на Русия на мястото на досегашния Николай Патрушев, както и да отговаря за военнопромишления комплекс, съобщиха от Кремъл, цитирани от Reuters. Патрушев ще получи нова, все още необявена длъжност.

Промените, които със сигурност ще бъдат одобрени от парламента на страната, са най-значимите, направени от Путин във военното командване, откакто изпрати стотици хиляди войници в Украйна през февруари 2022 г. в рамките на т.нар. от него „специална военна операция“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира, че промяната има смисъл, тъй като Русия се приближава до ситуация като Съветския съюз в средата на 80-те години на миналия век, когато военните и правоприлагащите органи съставляваха 7,4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това, посочи Песков, означава, че е жизненоважно да се гарантира, че тези разходи са в съответствие с цялостната икономика на страната и са по-добре интегрирани в нея. Именно това е причината Путин да сложи цивилен икономист на поста в Министерството на отбраната.

„Този, който е по-отворен към иновациите, е този, който ще победи на бойното поле“, категоричен беше Песков.

Белоусов, бивш министър на икономиката, за когото се знае, че е много близък до руския президент, споделя визията му за възстановяване на силната държава, а също така е работил с най-добрите технократи на в Русия, които искат повече иновации и са отворени за нови идеи. Той играе важна роля в надзора на руската програма за безпилотни летателни апарати.

Раздвижването, което хвана елита в страната неподготвен, показва, че Путин удвоява усилията си за подчиняване на Украйна и иска да пренасочи по-голяма част от руската икономика към войната, след като Западът се опита, но засега не успя, да потопи икономически Русия.

Икономическа война

Досега Русия успява до голяма степен да си подсигури икономическа стабилност и растеж въпреки най-строгите санкции, налагани някога на голяма икономика, и недостатъците на руската армия, разкрити малко след инвазията.

„Предложението за назначаване на един от главните придворни икономисти и главен държавен министър в икономическия блок за ръководител на Министерството на отбраната може да означава, че Путин планира да спечели войната със заводите от отбранителната промишленост и международните пазари“, коментира Александър Баунов, бивш руски дипломат, който сега е старши научен сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center. „Печелившата стратегия в този случай няма да бъде мобилизация и пробиви, а бавен натиск върху Украйна с превъзходството на руския военнопромишлен комплекс и икономиката като цяло, която очевидно трябва да бъде накарана да работи по-ефективно за фронта и тила.“

Ходът на Путин, макар и неочакван, запазва равновесието на върха на сложната система от лични лоялности, която съставлява сегашната политическа система на Русия. Тези промени дават на Шойгу длъжност, която технически се счита за по-старша от ролята му в министерството на отбраната, като осигурява приемственост и спасява неговата репутация. Валерий Герасимов, началникът на руския Генерален щаб и човек с по-практическа роля, когато става въпрос за ръководене на войната, ще остане на поста си. Шойгу беше остро критикуван от руските военни блогъри за поредицата отстъпления, които руските военни бяха принудени да направят през 2022 г. Евгени Пригожин, лидер на наемническата група „Вагнер“ и един от най-яростните критици на Шойгу, дори оглави неуспешен бунт, който целеше да го свали миналата година. Малко по-късно Пригожин загина в самолетна катастрофа.

Марк Галеоти, директор на базираната в Лондон консултантска компания Mayak Intelligence, смята, че работата на министъра на отбраната в Русия по време на война е да гарантира, че армията разполага с всичко необходимо, докато тази на Герасимов е „ключова“, тъй като сега той докладва директно на Путин, върховния главнокомандващ.

„В този контекст наличието на икономист, човек, който говори за необходимостта по същество да подчини голяма част от икономиката на нуждите на отбранителния сектор, има известен смисъл. Сега това е работа на финансов администратор и Белоусов може да се справи с нея", акцентира Галеоти.

Промяната вероятно ще бъде възприета като опит на Путин да подложи разходите за отбрана на по-строг контрол, за да се гарантира, че средствата се изразходват ефективно, след като съюзникът на Шойгу и заместник-министър на отбраната Тимур Иванов беше обвинен от държавните прокурори във вземане на подкупи на стойност близо 11 млн. долара.

Путин остави на постовете им Александър Бортников и Сергей Наришкин, ръководителите на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и Службата за външно разузнаване (СВР). Сергей Лавров, външният министър-ветеран на страната, също ще остане на поста си, съобщиха от Кремъл.

Украински удар по жилищен блок уби 15 души в Русия

Отново в неделя, руските власти съобщиха, че най-малко 15 души са загинали, а 20 са били ранени, след като част от жилищен блок се е срутила, ударена от фрагменти на ракета от съветската епоха, изстреляна от Украйна и свалена от противоракетната отбрана на Русия.

При едно от най-смъртоносните нападения досега в района на Белгород Украйна извърши масирана ракетна атака, която според руски официални лица включва балистични ракети „Точка“ и многоцелеви ракетни комплекси „Адлер“ и RM-70 „Вампир“ (MLRS). Кадри от мястото на инцидента показаха, че най-малко 10 етажа от сградата са се срутили.

Руското министерство на отбраната съобщи, че нападението, което нарече „терористична атака срещу жилищни райони“, е извършено с най-малко 12 ракети.

„Фрагменти от една от свалените ракети „Точка-У“ повредиха жилищна сграда в град Белгород“, заявиха от ведомството.

Руското министерство на извънредните ситуации съобщи рано в понеделник, че са загинали 15 души, 20 души са ранени, а поне едно дете е сред изчезналите.

Както Украйна, така и Русия твърдят, че не атакуват цивилни.

Президентът Владимир Путин определи нападението като „варварско“, а руското външно министерство заяви, че нападението срещу цивилни граждани и гражданска инфраструктура е престъпно. Киев обаче твърди, че атаките срещу руската военна, транспортна и енергийна инфраструктура подкопават военните усилия на Москва и са отговор на безбройните смъртоносни нападения от страна на Русия.

Конфликтът в Източна Украйна, която граничи с Русия, започна през 2014 г., след като проруският президент на страната беше свален по време на украинската революция на Майдана, а Русия анексира Крим, като подкрепяните от нея сепаратистки сили влязоха в сблъсък с редовната армия на Украйна. По данни на Върховния комисариат на ООН по правата на човека (ВКБООН) между 2014 г. и края на 2021 г. там са убити около 14 000 души, включително 3106 цивилни.