„Змии, дрога и рокендрол“: Той посвети живота си на най-опасните влечуги и не съжалява

Преместването на едно дете от Америка в Индия през 50-те години на миналия век вероятно е предизвикателство за повечето хора, но за Ромълъс Уитакър то е сбъдната мечта.

Мъжът получава прозвището "Змиеукротителят на Индия" и прекарва над 60 години, посветени на изследването и опазването на влечугите. Пише няколко книги за змиите, оглавява животоспасяваща програма и открива станции за изследване на дивата природа в цялата страна.

Опитът му на терен със змии и крокодили увенчава усилията му за опазване на тропическите гори в Индия, разказва CNN. Днес той се фокусира върху обучението на индийците да се предпазват от змии – част от национална кампания за намаляване на смъртността от ухапвания.

Наскоро на пазара излезе и първия том от мемоарите му: "Змии, дрога и рокендрол: Моите ранни години".

Инди на Харисън Форд мрази змиите. Затова ще кръстим новооткрит вид на него

Уитакър споделя, че любовта му към змиите е била от пръв поглед.

„Но трябва да обвиня или да благодаря на майка ми, че когато за първи път донесох змия вкъщи, тя каза: Уау, колко е красива. Коя майка би направила това? Не много.“

След това майка му се жени за индиец, което налага да се преместят там. Изследователят е само на 8 години, когато пристига в Бомбай. Казва, че там мечтите му да изследва и да е близо до змиите, оживяват.

През 1960 г. постъпва в колеж в Америка, но се проваля. След това започва работа при змиеукротителя от Маями Бил Хааст, който с най-голяма лекота борави с кралските кобри и извлича отровата им.

Срещата на върха на Г-20 в Делхи е заплашена от агресивни маймуни

Уменията си предава и на младия Уитакър, който обаче копнее да се върне в Индия и да отиде в Западните Гати, където знае, че все още живеят кралски кобри, за да ги изучава.

Целта му е изпълнена и през 1969 г. създава първия в Индия парк за змии – Madras Snake Park. Прави повече открития за поведението на кралските кобри и техния начин на живот, отколкото който и да е учен преди него.

Wikimedia Commons

Изследователят казва, че никога не се е страхувал от змия.

„Страхувал съм се от себе си, когато правя глупости.

Видях една черноопашата змия да изчезва в храстите и се хвърлих върху нея, хванах я за опашката и изведнъж тази качулата змия се издигна над мен, а аз погледнах нагоре и си казах: о, не, мисля, че съм хванал грешната опашка и я пуснах.

Това беше кралска кобра, първата, която намерих. Беше страшна. Добре де, понякога се страхувам“, признава Уитакър.

Британският консерватор Мат Хенкок сменя парламента с риалити в джунглата

Мъжът се свързва с племето ирула от Южна Индия, за да помогне за създаване на противоотрова за хора, ухапани от змии.

„Техният опит е в намирането и улавянето на змии, а специалността им е да ги ловят заради кожите. Но те нямаха препитание, защото производството на змийски кожи беше забранено през 1972 г. Така че стигнахме до идеята да създадем кооператив за отрови, в който те да улавят змии от дивата природа, да извличат отровата и след това да ги пускат. Веществото се използваше за производство на противоотрова, която спаси милиони животи.“

Днес основен акцент в работата му е предотвратяването на ухапвания от змии. Става съавтор на два от основните доклада в резултат на проучване, което установява, че близо 50 000 души умират при ухапване от змия всяка година в Индия.

Тя стана емблематична с изучаването на шимпанзета. Днес помага да спасим планетата

„Сега, когато знаем тази цифра, работим усилено по образователна програма в цялата страна и се опитва да научи хората как да избягват змии и да не бъдат ухапвани.

Това е много просто: когато се разхождате през нощта, използвайте светлина. Когато спите, използвайте мрежа против комари. Казваме на хората, които работят на полето да използват инструменти, а не да боравят с голи ръце. Така че това е просто обучение, прости методи.“

Той споделя, че преходът от ловец към природозащитник започва през 70-те години на миналия век, когато осъзнава, че ситуацията е извън контрол, а крокодилите по това време са на изчезване.

„Осъзнах, че ако не се заема с опазването на природата, няма да остане нищо. Създадох полеви станции с моите колеги. И имахме десетки посетители, които станаха едни от най-големите природозащитници в Индия. Можем да ги наречем възпитаници на тези станции.“, допълва мъжът.