Израел, който вече е подложен на глобален натиск във връзка с нарастващите жертви на войната в Газа, изпадна в още по-голяма международна изолация в сряда, след като три европейски държави се разграничиха от основните си партньори от ЕС и решиха да признаят палестинска държава.

Този ход, описан от говорител на израелското правителство като „неприличен“, няма да има голямо практическо въздействие нито върху разрушената Газа, нито върху окупирания Западен бряг. Притисната от Израел, Палестинската автономия на Западния бряг, която изпитва недостиг на пари, се затруднява да плаща дори на собствените си държавни служители. Но той следва едно устойчиво натрупване на проблеми за Израел - от предупрежденията на Вашингтон за спиране на оръжейни доставки, ако войната в Газа продължи, и санкциите срещу агресивните заселници до обвиненията в геноцид пред Международния съд и възможната заповед за арест на министър-председателя Бенямин Нетаняху от Международния наказателен съд.

Нетаняху отдавна се противопоставя на т.нар. решение за две държави и съпротивата му се засили, след като в края на 2022 г. той влезе в правителство с няколко твърдо десни религиозни националистически партии. Кабинетът му остава дълбоко подозрителен към Палестинската автономия, създадена преди три десетилетия по силата на временните мирни споразумения от Осло, обвинявайки я във враждебни действия - от изплащане на суми на семействата на въоръжени бойци, убити от израелските сили, до насърчаване на антисемитизма в учебниците.

Самият Нетаняху определи решението на трите държави като „награда за тероризма“, заявявайки, че една палестинска държава „ще се опита да повтори клането от 7 октомври отново и отново“. Този коментар подчерта колко горчив е климатът около войната в Газа и колко далечни изглеждат сега перспективите за политическо уреждане, основано на независима палестинска държава, съществуваща редом с Израел, като мирните преговори изглеждат безнадеждно блокирани. Освен че отзова посланиците си от Осло, Мадрид и Дъблин, Министерството на външните работи на Израел привика представителите на Норвегия, Ирландия и Испания в Израел, за да им покаже видеоматериал от нападението на Хамас, извършено на 7 октомври.

Лора Блуменфелд, анализатор за Близкия изток в Johns Hopkins School for Advanced International Studies във Вашингтон, коментира пред Reuters, че решението на трите държави е „дипломатически смело, но емоционално глухо и непродуктивно“.

„За израелците то ще засили параноята, подсилвайки аргумента на Нетаняху, че те са сами“, казва тя. „За палестинците то фалшиво повишава очакванията, без да определя път към осъществяване на легитимните национални мечти“.

Дългосрочна цена

За Нетаняху, който се бори да задържи една раздробена военна коалиция и е широко обвиняван в Израел за катастрофата от 7 октомври, съобщението от сряда може да осигури временен подем, като засили образа на непокорство пред лицето на един враждебен свят.

„Това наистина укрепва разказа, който чуваме от първия ден на тази война, че в крайна сметка можем да разчитаме само на себе си“, казва Йонатан Фрийман, специалист по международни отношения от Hebrew University of Jerusalem. „И мисля, че това дори може да подпомогне обяснението и описанието на израелското правителство за това какво прави в тази война.“

Въпреки това дългосрочната цена за Израел от това да стои на пътя на движенията за палестинска държава може да бъде по-тежка, като се започне от важната задача за нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия - главната външнополитическа цел на Нетаняху преди нападението. При изказването си пред сенатска комисия във вторник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че за да бъде постигнато споразумение със Саудитска Арабия, трябва да има спокойствие в Газа и „надежден път“ към създаването на палестинска държава.

„И може да се окаже, че в този момент Израел не е в състояние или не желае да тръгне по този път“, добави той.

За израелците картините от 7 октомври, в които ръководени от Хамас въоръжени лица вилнеят из ивицата Газа, убиват около 1200 души и вземат в плен около 250 заложници, остават дълбоко травмиращи. Но извън Израел картините на страданията в Газа, където безмилостната израелска кампания, започнала в отговор на нападението, е убила повече от 35 000 палестинци и е разрушила голяма част от силно застроения анклав, спомогнаха за разрастването на протестното движение в колежанските кампуси в САЩ и по улиците на европейските градове.

Както за администрацията на САЩ, така и за други правителства като това на Германия, които традиционно са приятелски настроени към Израел, гневните пропалестински протести налагат все по-тежка политическа цена. Двете страни твърдят, че признаването на палестинска държава трябва да бъде резултат от преговори, а не от едностранни декларации, а други големи европейски държави като Франция и Великобритания също отказаха да се присъединят към триото, признаващо палестинска държава.

Но за Алон Лиел, бивш генерален директор на израелското външно министерство и критик на правителството на Нетаняху, признаването на Палестина от отделните държави е по-малко важно от по-широкия контекст, включително делата срещу Израел и неговите лидери в международните трибунали в Хага.

„Ако това е част от по-широк ход, който предизвиква динамика и е част от действията на Международния наказателен съд, Международния съд, санкциите срещу заселниците и т.н., има шанс Израел да забележи, че светът съществува“, акцентира той.