Как ще повлияят изборите на фондовия пазар във Великобритания?
В исторически план цените на акциите в страната са били „относително равни до низходящи“ през шестте месеца след вота
До парламентарните избори в Обединеното кралство остават по-малко от шест седмици, като според социологическите проучвания лявоцентристката Лейбъристка партия може да се върне на власт след 14 години в опозиция, а според анализаторите фондовите пазари биха реагирали положително на този резултат.
Победа на лейбъристите би изместила дясната Консервативна партия, ръководена от министър-председателя Риши Сунак, който обяви датата на вота на 4 юли миналата седмица. Дори и лейбъристите да не постигнат парламентарно мнозинство, те биха могли да потърсят коалиционен партньор в лицето на по-малка партия, за да съставят правителство, освен ако консерваторите не постигнат изненадващ резултат.
В бележка от сряда, цитирана от CNBC, в която се анализира движението на акциите от 1979 г. насам, Citi заявява, че в исторически план цените на акциите във Великобритания са били „относително равни до низходящи“ през шестте месеца след изборите (изследването изключва „нестабилните финансови условия“ при спукването на балона “дотком” и Голямата финансова криза).
Според Citi индексът MSCI UK на акциите с голяма и средна пазарна капитализация е нараснал с около 6% шест месеца след предишната победа на лейбъристите и е спаднал с около 5% след последната на консерваторите.
По-ориентираният към вътрешните пазари индекс FTSE 250 има тенденция да се представя по-добре от FTSE 100 след избори, като след победа на лейбъристите се наблюдава по-силно представяне, посочват от банката. Като цяло дефанзивните акции и тези на финансовите компании са склонни да се представят добре след избори, като същото важи и за енергийните компании, независимо кой печели вота.
По данни на Capital Economics британският фондов пазар се е сривал пет пъти при предишните лейбъристки правителства. Въпреки това главният икономист на консултантската компания Джон Хигинс посочва, че би било „неискрено“ тези случаи да се приписват изцяло на партията. Те датират от времето на Голямата депресия през 30-те години на ХХ в., следвоенните 40-те години на ХХ в., след шока на петролния пазар в началото на 70-те години, след спукването на “дотком” балона през 2000 г. и по време на Голямата финансова криза.
Хигинс също така отбелязва, че относителното представяне на британските акции „като цяло е слабо от 2010 г. насам“, когато консерваторите встъпиха в длъжност.
„Каквото и да е мнението ви за историята, ние се съмняваме, че завръщането на Лейбъристката партия на власт този път ще бъде голямо събитие за инвеститорите“, акцентира Хигинс.
Фискална борба
Ръководството на лейбъристите, по-специално министърът на финансите в сянка Рейчъл Рийвс и лидерът на партията Киър Стармър, многократно подчертаха през последната година, че ще се съсредоточат върху фискалната дисциплина и ще се стремят да намалят дела на националния дълг в брутния вътрешен продукт. Рийвс, която е бивш банкер, също така се опитва да привлече бизнес лидерите и финансовото съсловие, като се среща с ръководители и посещава събития като Световния икономически форум в Давос.
Главният изпълнителен директор на Barclays К. С. Венкатакришнан коментира през януари пред CNBC, че политическият риск във Великобритания е „далеч по-малък, отколкото някога е бил“, и че разликата в икономическите политики на партиите е „доста минимална“. Представители на лейбъристите дадоха ясно да се разбере, че в настоящата кампания ще обвиняват консерваторите, че са натрупали голям държавен дълг и са накърнили икономическия авторитет на Обединеното кралство по време на така наречената „минибюджетна криза“ при краткотрайния предшественик на Сунак - Лиз Тръс.
В коментарите си от миналата седмица Сунак заяви, че инфлацията се е „върнала към нормалното си ниво, икономиката расте, а заплатите се увеличават устойчиво“.
Перспективи за стерлинга
Джон Хигинс от Capital Economics смята, че предишните лейбъристки правителства са съвпаднали с пет срива на британската лира през последните 100 години, но че отново те са били катализирани от по-широк спектър от фактори. Три от тях могат да бъдат приписани на „неустойчивостта на режимите на фиксиран валутен курс“ между 30-те и 70-те години на ХХ век, един - на Голямата финансова криза, а петият - на дълговата криза от 1976 г., изброява той.
Липсата на фискално разминаване между партиите означава, че перспективите както за стерлинга, така и за британските държавни облигации, известни като гилтове, ще останат по-скоро свързани с лихвените проценти, прогнозират анализаторите.
„Мисля, че вероятно ще видим инфлация под целевата стойност от 2% в Обединеното кралство”, казва икономистът, а Джо Туки, ръководител на отдела за валутни анализи в Argentex Group, добавя:
„Валутните пазарни реакции са най-силни, когато има голяма степен на несигурност около изборите. Това не може да бъде приложено към настоящата ситуация и ако историята е водеща, през следващите няколко седмици трябва да очакваме скромни печалби на стерлинга и почти никаква реакция на резултатите от самите избори".
„Това беше начинът на действие в навечерието на победата на новите лейбъристи през 1997 г., когато стерлингът се повиши само с 2,5% през няколкото седмици преди деня на вота. В много отношения стерлингът ще се преориентира към инфлацията и лихвената политика на Английската централна банка, които вероятно ще бъдат по-определящи за движението на цените, отколкото резултатите от изборите“, смята още той.