Как да намалим тревожността и да сме по-продуктивни: 3 съвета за поколението Z
Постоянният достъп до социалните медии, който дават телефоните, влошава менталното състояние на потребителите
Почти две десетилетия след началото на ерата на смартфоните някои експерти предупреждават за потенциалните опасности от това да човек да бъде включен към мрежата навсякъде и по всяко време. Особено когато става въпрос за поколенията, чиито мозъци все още се развиват.
Според тазгодишния Световен доклад за щастието американците под 30-годишна възраст например съобщават за по-ниски нива на щастие в периода 2021-2023 г., отколкото тези над 60-годишна възраст.
Джонатан Хайдт, социален психолог от Stern School of Business към New York University, хвърля вината за това върху умните устройства. Новата му книга „Тревожното поколение: Как голямото пренастройване на детството предизвиква епидемия от психични заболявания“ (The Anxious Generation: How the Great Rewiring of Childhood is Causing an Epidemic of Mental Illness) той твърди, че постоянният достъп до социалните медии, който дават телефоните, е довел до социално сравняване, недоспиване и самота при поколението Z. А това засяга тяхното ментално състояние.
В момента книгата му е №3 в списъка на бестселърите за нехудожествена литература на New York Times.
Зак Рауш, водещ изследовател на Хайдт и асоцииран научен сътрудник в Stern School of Business, коментира пред CNBC, че децата, които са имали достъп до социални медии и смартфони в началното и средното училище, са по-тревожни и по-малко продуктивни.
„Целта на технологията е тя да бъде инструмент, който използваме, за да постигнем целите си“, категоричен е той. „Ако не го прави, в крайна сметка тя ни използва за сметка на нашите цели“.
Но има начини за ограничаване на тези отрицателни ефекти. CNBC извежда три неща, които представителите на поколението Z могат да направят още днес, за да станат по-щастливи и по-фокусирани.
Купете си будилник
Това, че смартфонът на един потребител е последното нещо, с което той взаимодейства преди лягане, и първото, когато се събуди, може да повлияе неблагоприятно на неговия сън и да увеличи нивата на стрес.
От друга страна, закупуването на будилник и държането на смартфона извън спалнята може да създаде известна физическа и психическа дистанция от социалните медии.
Използвайте смартфона си, за да се срещате с хора лично
Често разговорите в Instagram или текстовите съобщения не преминават от цифровата във физическата среда.
„Преди използвахме стационарни телефони, за да се свързваме един с друг и да се срещаме евентуално лично“, казва Рауш. „Онлайн светът е точно обратното. Ние се свързваме, за да останем там. А това не е достатъчно.“
Професорът по науката за щастието в Yale University Лори Сантос подкрепя това мнение.
„Всяко налично изследване на щастливите хора показва, че те са по-социални, прекарват повече време физически около други хора и инвестират време в своите приятели и членове на семейството“, казва Сантос, която води курса „Наука за благополучието“ в Yale, пред CNBC.
Заглушете известията
Според проучване от 2023 г., в което са участвали 203 тийнейджъри - момичета и момчета - на възраст между 11 и 17 години, те получават средно по 237 известия от смартфоните си на ден. Почти една четвърт от тях, 23%, пристигат по време на учебни занятия.
Заглушаването на известията може да ви помогне да останете концентрирани и продуктивни в часовете, които са най-важни, посочват експертите.
Рауш подчертава, че отърваването от смартфоните не е панацея за депресията, но използването им по по-внимателен начин може да помогне на потребителите да се занимават с дейности, които доказано увеличават щастието им, като например лична социални връзки, а и да свършат повече работа.
„Не става дума за това, че трябва да отхвърлим технологиите изцяло“, казва той. „Става дума за това, че тъй като технологиите бързо променят начина, по който живеем, трябва да натиснем паузата и да помислим как искаме това да се отразява на живота ни. Дали технологиите ни удовлетворяват? Помагат ли ни да се развиваме добре? Помагат ли ни да постигаме целите си? И ако отговорът е “не”, какво можем да направим, за да променим това?“